Отговорът беше прост — хората около него до един бяха баски. С други думи, не ставаше въпрос за отношения работодател — наемни работници. Те бяха братя.
Според Родо всички баски бяха братя, независимо от езика, който говореха — френски, испански или еускера, автентичния баски език — и независимо къде бяха родени: в някоя от четирите баски провинции на територията на Испания или в някоя от трите, които бяха част от Франция. Баските и без това считаха населяваните от тях райони за отделна държава.
Сякаш за подсилване на това твърдение точно над френските прозорци с ръчно боядисани плочки, налепени на хоросановата стена, бе изписана любимата тайна максима на баските:
Последвах Еремон в грамадната кухня. Командата бързо пренасяше опакованата храна в отсрещния край на помещението.
Заварихме Родо с гръб към нас. Стегнатото му мускулесто тяло бе наведено напрегнато над печката, където той енергично разбъркваше нещо с дървена лъжица. Дългата му тъмна коса, обикновено сресана нагоре, така че да покрива яката, бе вързана на опашка. Това, както и обичайната му червена барета, нахлупена вместо готварска шапка, държеше косата му по-далеч от храната. Както обикновено, бе облечен в бяло — памучни панталони, риза с разкопчана яка и еспадрили, вързани около глезените с дълги панделки. Такъв костюм обикновено се носеше по баските празници в комбинация с аленочервена кърпа на врата и лъскав шарф на кръста. Тази сутрин дрехите върху Родо бяха покрити с дълга бяла касапска престилка.
Родо не се обърна, когато влязохме. Чупеше голямо парче горчив байонски шоколад на парчета и ги пускаше в съд на водна баня, като не спираше да бърка. От това заключих, че тази вечер ще имаме честта да опитаме неговия специалитет — Txapel Euskadi, „Баската барета“: кекс, пълен с разтопен горчив черен шоколад и пияни вишни. Устата ми се наля със слюнка.
Без да вдига поглед, Родо измърмори:
— Така значи! Neskato geldo най-после се завърна, след като цяла нощ е танцувала Jota с прекрасния принц! — Любимата ми малка Пепеляшка, така ме наричаше Родо. — Quel surprise!39 Обратно в кухнята при пепелта, а?
— Онова, което танцувах, не беше точно Jota — уверих го аз. Jota беше баски танц, който Родо много обичаше — с високо вдигане на крака, ръце на кръста и подскачане по пода. — Снегът едва не ме затрупа насред планината. Трябваше да карам през снежна буря, за да стигна тук навреме и да съм на разположение за някаква твоя вечеря, за която нищо не знам. Можех да загина! Ти си този, който трябва да бъде благодарен!
Бях ядосана, но гневът ми бе умишлен. От опит знаех, че на огъня на Родо трябва да се отвръща с огън. Обикновено онзи, който пръв драсне клечката в скандала, излиза накрая победител.
Но този път май правилото не сработи.
Родо остави лъжицата в разтопения шоколад и се извърна с лице към мен и Еремон. Тъмните му гъсти вежди се бяха сключили като буреносен облак, а ръката му трескаво цепеше въздуха:
— Така значи! Aspo вярва, че сам той е su! — изкрещя той. „Духалото си мисли, че то прави огъня“. Просто не можех да повярвам, че се справям с тези му приказки.
— Моля те да не забравяш кой ти даде работа! И кой те спаси от…
— От Си Ай Ей — довърших аз. — Ти обаче сигурно ще изпълниш и изискванията на другото Си Ай Ей! Откъде знаеше, че съм заминала, за да присъствам на парти? Може би ще благоволиш и да ми обясниш защо трябваше да се връщам толкова бързо обратно тук?
Думите ми смутиха Родо, но само за миг. Той се овладя бързо, изсумтя, дръпна червената си барета и я запокити театрално на пода — любим негов номер, който изпълняваше щом нямаше какво да каже, а това не се случваше често.
Последва напоителна тирада на еускера, от която схванах само няколко думи. Тя бе насочена към изпълнения с достойнство среброкос иконом Еремон, изправил се точно до мен, който не бе промълвил и дума, откак бяхме влезли.
Еремон кимна мълчаливо, после отиде до печката, изключи газта и извади дървената лъжица, която Родо бе забравил в съда с разтопен шоколад. Приготвената смес изглеждаше ужасно. Икономът внимателно сложи лъжицата на място, извъртя се и тръгна към френските прозорци, които водеха навън. После се обърна към мен, сякаш очакваше да го последвам.