Выбрать главу

— Трябва веднага да те закарам при geldu — каза той. Имаше предвид при горещата жарава, която очевидно трябваше да бъде в добро състояние за готвенето довечера. — Мосю Бужарон казва, че после, когато мъжете тук приключат с почистването на продуктите, той сам ще дойде с колата да докара всичко в ресторанта, така че да можеш да му помагаш по време на вечерята.

— И защо аз? — обърнах се към шефа си за обяснение. — Кои, за бога, са тези „важни клечки“, че са необходими такива маневри? Защо на никой друг дори не е позволено да ги зърне, а трябва да присъстваме само аз и ти?

— Няма нищо тайнствено — отговори Родо, заобикаляйки въпроса ми, — а вече закъсняваш за работа. По пътя Еремон ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш.

След тези думи Родо изчезна мигом от кухнята, затваряйки вътрешната врата след себе си.

Аудиенцията ми при господаря, изглежда, беше приключила. Последвах величествения иконом през терасата и седнах в колата на мястото до шофьора. Той щеше да кара.

Не знам дали си въобразявах, или се дължеше на слабото ми познаване на баския език, но бях уверена, че съм разбрала две определени думи, които вървяха заедно в последното словоизлияние на Родо. А ако бях права, тези две думи нямаше да позволят на съзнанието ми скоро да се успокои. Ама изобщо нямаше да му позволят.

Първата дума беше arisku. Родо я употребяваше непрестанно, докато се въртяхме около пещите. Тя означаваше „опасност“. Не можех да не си спомня, че същата дума бе изписана на руски върху малката картичка отпреди десет години, която все още се намираше, дори и в този момент, в джоба ми. Но втората баска дума — zoritzi, която бе последвала непосредствено първата, бе още по-лоша, макар и да не означаваше „пази се от пожара“.

На еускера zoritzi означаваше „осем“.

* * *

Еремон караше фолксвагена надолу по Ривър Роуд към Джорджтаун, без да отлепя очи от пътя отпред, нито пък дланите си от волана, показвайки умения на шофьор, на когото цял живот му се бе налагало да се справя със сто и осемдесет градусови планински завои — умения, които градските шофьори нямаха.

Но напрегнатото му внимание към шофирането нямаше да ме спре да сторя това, което знаех, че е от жизнено значение в момента — да го разпитам, защото, както Родо уклончиво бе обещал, Еремон щеше да ми разкаже по пътя всичко, което „трябвало да знам“.

Познавах иконома от времето, когато започнах работа като помощник на мосю Родолфо Бужарон. Наистина знаех много по-малко за него, отколкото за шефа, но едно ми беше добре известно: във вилата пред Родо Еремон може и да разиграваше позата на среброкосо достойнство и главен изпълнител на господарската воля, но извън работното място човекът беше истински корав баск с всичките му отличителни черти. Това значеше, че притежава странно чувство за хумор, набито око за хубави жени (по-специално за Леда) и необясним за мен вкус към Sagardao — отвратителния баски ябълков сайдер, който дори испанците не могат да пият.

Леда твърдеше, че на вкус Sagardao й напомня на „козя пикня“, макар и да не беше ясно откъде тя разполага с информацията, която й позволява да направи подобно кулинарно сравнение. Въпреки това и двете опитвахме от време на време сайдер в компанията на Еремон по една основна причина: това беше единственият начин да се доберем до някаква актуална информация относно нашия общ шеф, когото Леда наричаше „маестрото на менютата“.

Затворена в колата за поне половин час с Еремон — е, както би казала Кий, сега или никога.

Представете си изненадата ми, когато Еремон заговори пръв и разчупи леда по много необичаен начин:

— Искам да знаеш, че Е. Б. не ти се сърди — увери ме той.

Еремон винаги наричаше Родо Е.Б. — съкратено от истинското баско име на шефа Ередолф Бужарон. Това беше смешна само на баските шега, в която Еремон бе посветил мен и Леда по време на едно прекарване с много сайдер късно една нощ. Никакви имена или въобще думи на баски не можели да започват с Р, например името Еремон на испански беше Рамон, а на френски Реймон. Родолфо пък звучеше направо италианско. Тази езикова особеност правеше от Родо нещо като „баски негодник“.

Самият факт обаче, че Еремон си позволяваше шеги с избухлив тиранин като Родо, вече показваше колко по-дълбоко стигаше всъщност връзката между двамата, далеч отвъд отношенията „господар-слуга“. Еремон беше единственият, който навярно имаше представа какво е намислил да прави Родо тази вечер.