— Добре де, ако не ми се сърди — изтъкнах, — тогава защо бяха прегореният шоколад, баретата на пода, еускера дрънканиците, затръшнатата врата и фактът, че светкавично ни изгони?
Еремон сви рамене и се усмихна тайнствено. Очите му и за миг не се отделиха от пътя.
— Е. Б. никога не знае какво да те прави — каза той. — Ти си различна. Той не е свикнал да се разправя с жени. Поне не и професионално.
— Леда също е различна — казах аз, напомняйки на Еремон за любимката му. — Сама се справя с коктейлите. Скъсва се от работа. Изкарала е куп пари за „Суталде“. Родо със сигурност трябва да й го признае.
— А, Лебеда. Великолепна е — отвърна Еремон, а очите му светнаха, но само за миг. После се разсмя: — Но винаги когато стане дума за отношенията ни, тя ми казва, че бъркам къщата.
— Казва се „бъркам адреса“, Еремон.
Еремон натисна спирачките. Бяхме стигнали светофара между Ривър Роуд и „Уисконсин“. Икономът се извърна към мен.
— Как може някой да „сбърка адреса“? — попита той, доста разумно, между другото. За разлика от Кий, никога не се замислях над фразеологизмите. Толкова по въпроса за народната мъдрост.
— Може би в случая е по-подходящо да кажеш „бъркам лебеда“ — съгласих се аз.
— Никой никога не „бърка“ лебедите, това е невъзможно — каза Еремон. — Особено ако става дума за лебед, в който си влюбен. А аз наистина съм влюбен в този лебед, да ти кажа право.
О, не. Не на такъв разговор разчитах.
— Боя се, че когато става дума за човешката природа, Родо е прав за едно — казах аз, — Леда предпочита жени, доколкото знам.
— Глупости. Това е само… Как му викате? Временна фаза. Като тия кънки например, които тя толкова обича да носи. Всичко ще се промени. Тази поза й е необходима заради успеха, който й осигурява, заради властта над мъжете — освобождава я от необходимостта през цялото време да се доказва на някого.
Аха, помислих аз, класическият номер: „Тя никога не е срещала мъж като мен.“
Еремон поне се беше разприказвал, независимо за какво. Светофарът светна зелено, но той вече обръщаше малко повече внимание на мен, отколкото на пътя. Знаех, че тези последни километри преди ресторанта са последната ми възможност да разбера какво става.
— Като стана дума за доказване — рекох аз, колкото е възможно по-небрежно, — чудя се защо ли мосю Бужарон не повика Леда или някой друг да работи с него на вечерята тази вечер? В края на краищата, ако тези гости са толкова важни, нима Родо не иска да се покаже пред тях? Не иска ли да е сигурен, че нещата ще минат по мед и масло? Всички знаем какъв професионалист е. Но аз и той едва ли ще се справим сами, няма да можем да заместим целия персонал на ресторанта. Ако съдя по количеството храна, което току-що закарах в Кенуд, тази вечер очакваме доста сериозна тълпа.
Продължавах да опипвам почвата, стараейки се да не събуждам подозрения, и в този момент забелязах, че подминахме библиотеката на Джорджтаун, която ни остана отляво. Щяхме всеки момент да стигнем „Суталде“. Реших да сложа картите на масата, но за щастие не се наложи. Еремон беше отбил по една странична улица, за да избегне трафика по „Уисконсин“. При първия знак „Стоп“ спря и се обърна към мен.
— Не, доколкото знам, няма да присъстват повече от дванайсет души — каза той. — Казаха ми, че вечерята е поръчана отгоре, че към Е. Б. са отправени много изисквания — предварително е поръчана най-висококачествена кухня, специални точно определени блюда. Ето защо трябва да извършим цялата тази подготовка в „Земя на баските“ под ръководството на Е. Б. Затова и той толкова се тревожеше дали ще успееш да се върнеш навреме, та огньовете да бъдат готови за тази вечер и да можем да започнем да приготвяме мешуи.
— Мешуи ли? — възкликнах изненадано.
Нужни са най-малко дванайсет часа, за да се приготви едно мешуи — нанизано на шиш и напълнено с подправки агне или яре, което се върти над огъня. Ястието е високо ценено в арабските страни. Такова нещо можеше да се изпече единствено в голямата централна пещ на „Суталде“. Родо трябваше да закара целия екип на ресторанта в кухнята още преди изгрев, за да е сигурен, че всичко ще е готово за вечерята.
— Но кои са всъщност тези тайнствени „важни клечки“? — попитах аз за пореден път.
— Като съдя по менюто, става дума за високопоставени политически фигури от Близкия изток — отвърна Еремон. — Чух, че ще има допълнителна сериозна подготовка, защото събирането ще се проведе при високо ниво на сигурност. На въпроса защо ти си единствената от екипа, която трябва да присъства на вечерята, не мога да дам отговор. Но Е.Б. ни увери, че всичко, което ще се случва тази вечер, му е било предварително заповядано.