— Междувременно нещата вървят трудно, в същото положение е всеки, който започва от нулата. Никой не си е мислил, че ще е по-различно, Ханк. Ти си единствения който не е доволен от това, което си постигнал.
Ханк свърши питието си, а по устните му бавно се плъзна усмивка.
— Защо все пак стоиш в ранчото с мен?
— Нямам какво друга да правя — усмихна му се в отговор Лоренцо.
— Но ти работиш за нищо. И на всичкото отгоре си принуден да ме слушаш как се вайкам заради неприятностите си. Благодарен съм ти за помощта. Просто не разбирам защо ми я даваш. Вече си плати дълга към мен. Не ми дължиш нищо.
— Но тук има една хубава жена, сестрата на Карлос… — При изпълнения със съмнение и недоверие поглед на Ханк, Лоренцо се предаде. — Добре. Обещах си да остана, докато повече нямаш нужда от мен.
Ханк стисна здраво празната чаша.
— На мен такова обещание не си давал, така че… Предполагам, имаш предвид нея?
Лоренцо кимна утвърдително.
— Няма да ти повярвам, Лоренцо, нито пък на това, което се опита да ми кажеш преди — отвърна студено Ханк. — Ако ми бе казал, че ти е платила да ме шпионираш, тогава бих ти повярвал.
— Ханк, мен обиждаш с тези думи, а не Саманта — отвърна тихо Лоренцо.
— Знаеш много добре, че не исках да прозвучи така, Просто не мога да повярвам на това, което ми каза за нея.
— Не можеш, или не искаш?
— Познавам я! Тази жена ме мрази и в червата!
— Може би. — Лоренцо кимна в знак на съгласие и добави: — Само че на мен не ми изглежда така.
— Тогава как ще обясниш факта, че тя ме простреля? — попита сърдито Ханк.
— Кога? Онази нощ?
— Да, онази нощ.
Лоренцо поклати глава.
— Когато беше прострелян, Сам изобщо не беше в хамбара. Току-що я бях довел в ранчото.
— Но аз видях…
Ханк млъкна, като се опита отново да си спомни. Той бе видял Саманта с револвер в ръка, а в изпълнените й с ярост изумрудени очи нямаше и капчица милост. Ханк запази този спомен, това бе всъщност последното нещо, което си спомняше, преди да се събуди в къщата на доктора. Дали беше само видение? Бе видял и златотърсача от Денвър, а той определено бе творение на обърканото му съзнание.
— Добре, може би наистина съм си въобразил, че тя стреля по мен — отстъпи неохотно Ханк. — Но няма начин да ти повярвам, че тя ти е помогнала да ме измъкнеш оттам.
— Аз бях този, който й помогна. Не бих имал смелостта ла вляза сам в конюшнята.
— Ти си твърде скромен — настоя остро Ханк. — Защо не си признаеш, че си свършил всичко сам?
— Господи, защото не е вярно! — отвърна възбудено Лоренцо. — Ако Сам не беше се изправила срещу онези мъже ти сигурно щеше да си мъртъв, Ханк. Нямахме представа, че са хванали точно теб. Аз нямах причина да се намесвам.
— Но все пак си го направил.
— Защото тя застреля един от тях, а аз влязох, за да й помогна, да видя дали мога да я измъкна оттам. Когато те видях, веднага казах на Сам. Разбираш ли, тя не знаеше, човекът, на когото се опитваше да помогне, си ти.
— Ако ми беше казал това преди, можеше да ти повярвам — отвърна Ханк. — Мога да приема, че Саманта ще помогне някой беден глупак, но на мен не. Предполагам, че е била доволна да ме види завързан и пребит?
— Когато Сам разбра, че това си ти — продължи бързо Лоренцо, тъй като Ханк досега не му бе позволявал да стига дотук, — дори аз не очаквах така да реагира. Тя се свлече в краката ти, като почти изпадна в безсъзнание.
— По дяволите, Лоренцо…
— Не. Този път ще чуеш всичко. Нямам никаква причина да те лъжа, Ханк. Нямам причина да ти казвам нещо различно от това, което се случи в действителност. Откри си признавам, че когато Сам рухна на земята, се изплаших не по-малко, отколкото когато щяха да ме обесят. Тя напълно загуби самообладание, като ме остави сам да държа на прицел всички. Знаех, че сам няма да се справя. Тя ми вдъхна смелост. Веднага обаче забелязах, че те още повече се изплашиха от нас, когато тя се свлече в краката ти, отчаяна и стенеща. Това показа на всички, че означаваш много нея.
— Глупости!
— Само ти казвам какво си помислиха онези негодници, защото същото си помислих и аз. Видяха, че тя бе смела жена, в ръката си държеше револвер, а освен това има основателна причина да ги избие всичките, Един от мъжете, раздразнен от държанието й, извади револвера си, а спокойно стреля и го изби от ръката му. След това вече никой не посмя да протестира. Сам вече бе възвърнала силите и самообладанието си. Заповяда на друг от мъжете да те отвърже и внимателно да те качи на Ел Рей, когото вече бях яхнал. Тя дори ми нареди да тръгна с теб напред, но разбира се, аз се върнах за нея.