— Мога и ще го направя.
Но Фройлана поклати упорито глина.
— Брат ти го покани да остане. Все някога ще трябва да се срещнеш с него.
— Не.
— Но неговата novia дойде, а те отлагат вечерята заради теб.
— Иди и им кажи, че могат да вечерят и без мен.
— По дяволите — заяви ядосано Фройлана, като сложи заплашително ръце на хълбоците си. — Искаш съпругът ти ла смята за страхливка, така ли? Посрамваш и себе си, и баща си. Как този сеньор ще обясни всичко това на своята novia.
— Все ще измисли нещо. — Саманта изпусна сърди въздишка. — Е, добре по дяволите! По-добре да отида да срещна с него, отколкото да те слушам цяла нощ! Обаче съжаляваш, че си настояла да сляза, Лана — предупреди Саманта. — Отсъствието ми нямаше да посрами брат ми толкова, колкото присъствието ми. Не мога да стоя в една стая с Ханк и да не се ядосам!
Прислужницата й този път запази мълчание.
Саманта влезе във всекидневната, готова за битка, очакваше я с нетърпение. Но веднага щом погледна Ханк, всичко, което искаше да му каже и което си бе повтаряла безброй пъти, просто се изпари. Дори не осъзнаваше, че всички очи бяха обърнати към нея, нито забеляза облекчението на брат си. Не забеляза и изненадата, изписан но лицето на Тереза. Шелдън не бе предупредил Тереза за състоянието на сестра си. Жан Мериме също бе тук, но Саманта виждаше само Ханк.
Той беше поразително красив, от двете страни косата бе сресана назад и се къдреше на врата му, лицето му сякаш бе току-що избръснато, когато се усмихна, трапчинките отново се появиха, а очите му блестяха по онзи негов специален начин. Беше облечен елегантно официално черно сако и жилетка с цвят на бургундско вино и бяла копринена риза с диамантени копчета. Хубавите дрехи много му подхождаха.
Чак сега Саманта осъзна как изглежда, когато Ханк спусна поглед към издутия й корем. Саманта каза първото нещо, за което се сети.
— Е, Шелдън, къде е твоята novia?
— Тук.
Саманта се обърна към него, откъсвайки поглед от Ханк. Да, разбира се.
Тя се приближи до Шелдън и поздрави младата испанка, която седеше до него. Саманта бе поразена от красотата й — тъмни, блестящи очи, почти синьо-черна коса, прибрана под къс шарф. Девойката имаше поразително чувствено лице с пълни устни, красиво извити вежди и тесни високи скули.
— Тереза — изчерви се Саманта. — Трябва да ми простите. Не бях виждала съпруга си от дълго време.
— Това е очевидно — отвърна Тереза, след което се обърна към Хуан и премина на испански. — Скъпи, обясни на жената, че още не мога да говоря свободно езика й. Съмнявам се дали някога ще мога да се науча на техния вулгарен английски.
— Искаш да кажа това? — попита а Жан, очевидно смутен.
— Не, скъпи, не…
— Това просто не е необходимо — прекъсна ги Саманта на испански. — С мен няма да имате нужда от преводач, както с брат ми.
Устата на Тереза оформи едно малко „О“, тя пребледня леко, но бързо се съвзе.
— Съжалявам, Саманта. — Не исках да те обидя.
Саманта се усмихна, но в очите й нямаше топлина, когато се обърна към Хуан, когото годеницата на брат й наричаше толкова интимно „скъпи“. Тереза бе красива, но Саманта не я хареса. Зачуди се дали Шелдън в края на краищата е такъв късметлия.
— Не мислете повече за това, Тереза — отвърна Саманта, като успя да запази усмивката на лицето си. — Брат ми спомена, че учите английски. Съветвам ви да се занимавате по-упорито. Добре е да знаеш какво говорят другите — особено ако това се отнася за теб.
Хуан Мериме се размърда притеснено на стола си, а Тереза се приближи повече до Шелдън.
— Съгласна съм.
— Мога ли да помоля да ми се обясни? — обади се Шелдън.
— Разбира се — отвърна Саманта, като му се усмихна с престорена веселост. — Казвах на Тереза, че с нея трябва да се опознаем по-добре. Все пак, казвал си ми толкова малко за нея, Шелдън.
В този момент Уилкис съобщи, че вечерята е готова. Шелдън почти въздъхна от облекчение.
— Да вървим. Хуан, ако обичаш. — Шелдън подаде ръката на Тереза на ниския французин, който я изведе от стаята.
Саманта остана загледана след тях, мислейки си за Жан Мериме. Той бе от онзи тип мъже, които бяха любимци на жените. Напорист и весел, той не се отличаваше с красота, но въпреки това правеше впечатление, може би заради забележителните си сини очи. Още първия път, когато го срещна, Саманта не го хареса и чувствата й не се бях променили. Той бе започнал да я ухажва и след като тя го отблъсна, той просто пред очите и премина на друга жена повтори същата процедура. И да го слуша как си говорят Тереза, като че ли те двамата бяха годениците…
— Какво прави той тук? — попита тя Шелдън, като кимна глава към Жан.