— Мястото ми е близо до нея — отвърна Ханк.
— Тя не знае, че си тук — отвърна настойчиво Лоренцо. — Не можеш да й помогнеш.
— Остави ме, Лоренцо. Тук е, където искам да… — В този миг долетя писък, много по-силен от предишните, и чашата на Ханк се изплъзна от ръката му. — Исусе! Тя умира. Аз я убих.
— Глупости! — обади се Лоренцо. Ханк се обърна светкавично към него.
— Можеш ли да ми се закълнеш, че тя няма да умре? Можеш ли?
— О, господи! — намеси се Шелдън. — Не мога да понеса това положение повече. Това е изключително неправилно и непристойно и… направо ме кара да губя разсъдък. Останете, щом трябва. Аз ще изляза.
Шелдън грабна палтото си и се запъти към вратата. Но когато стигна до коридора до тях достигна бебешки плач, заедно с възклицанието на Фройлана.
— Момче е!
Шелдън се върна във всекидневната, на устните му играеше лека усмивка.
— Имам си племенник.
Но Ханк бе вече скочил от стопа си. Профуча покрай Шелдън, изтича по стълбите и отвори вратата на спалнята на Саманта. От горещата вода се вдигаше пара и в стаята беше непоносимо. Фройлана се опита да се възпротиви на присъствието на Ханк, но докторът кимна в знак на съгласие и тя се върна, за да измие бебето.
— Вие ли сте съпругът?
Ханк не чу въпроса, тъй като бе впил поглед в огромното легло, където не можеше да вили лицето на Саманта.
— Тя добре ли е?
— Искате ли да видите детето? — попита го Фройлана, в гласа й имаше гордост.
Но Ханк не й обърна внимание.
— Тя добре ли е? — попита той още по-настойчиво.
— Защо не попиташ мен? — попита тихо Саманта.
Ханк се приближи до леглото. Саманта едва можеше държи очите си отворени, но успя да го погледне подозрително, преди да ги затвори. Никога не я бе виждал толкова изтощена.
— Сам?
— Какво правиш тук? — попита тя с дрезгав глас.
— Накарах брат ти да ми обещае, че ще изпрати да ме повикат — обясни бързо Ханк. — Сам, не можеш да отречеш правото ми да бъда тук.
— Напротив, мога. Ти не ме искаше, забрави ли? За теб нямаше значение дали ще се разведа с теб или не. Така че защо си тук?
Ханк се вцепени, но отвърна:
— Заради детето, разбира се.
— Разбира се — отвърна тя.
— Не искам да воювам с теб, Сам — въздъхна той. — Господи, помислих си, че умираш.
— Не беше приятно, но всички жени, които имат деца, са минали през това. Аз… дори… не си спомням…
Очите й отново се затвориха, гласът й замря. Ханк просто стоеше там и я гледаше, не му се искаше да се отдалечи дори на инч от леглото. Саманта Блекстоун Кингсли Шавез, неговата жена, майката на сина му, жената, която го караше да полудява от желание. Тази жена винаги го удивляваше с гордостта, смелостта, силния характер и страстта си. Ако истински го мразеше, ако постоянно го мразеше, нямаше да се чувства толкова объркан. Но в моменти на страст тя му показваше какво можеше да бъде между тях. Би било по-добре да не знаеше. В такъв случай никога нямаше да приеме, че я обича. Защото дори когато я мразеше, той я обичаше.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Каретата с четирите коня се движеше из парка с умерена скорост. Хладният въздух, нощен мирис на пролет, влизаше през прозорците със спуснати завеси, караше фенера да трепти и правеше лицата на двамата души в каретата размити и неясни.
— Мислиш ли, че Шелдън се ядоса, защото помолих да ме придружиш до вкъщи, Жан? — попита Тереза с напрегнат глас.
Французинът само сви рамене.
— Кой знае, скъпа? Знае ли човек дали този англичанин някога е изпитвал гняв в живота си? Откровено казано, мисля, че той е напълно безчувствен. Самият аз никога не бих оставил годеницата си под грижите на друг мъж, бил той приятел или не.
— Не го подценявай! — отряза го остро Тереза. — Студени мъже като него могат изведнъж да избухнат, и тогава става наистина страшно.
— Тогава трябваше да го оставиш той да те придружи до вкъщи.
— Не мога да понеса отново да яздя с онази жена. Той я взима навсякъде с нас. Ако трябва да чуя още някоя от отвратителните й забележки, ще започна да крещя. Нямаш представа какви неща ми наговори. Сега, след като си върна наследството, езикът й стана прекалено остър. Страхувам се, че тя знае за нас.
— Глупости, скъпа — отвърна Жан. — Саманта може само да предполага. А ти не би трябвало да й обръщаш внимание. Ако тя е такава, каквато я описваш, без съмнение това се дължи на съпруга й. Те не могат да стоят в едно и също помещение, без между тях да започнат да прехвърчат искри, а сега Шавез се е преместил в Блекстоун заради сина си. На Саманта това изобщо не й харесва, но не може да направи нищо. В тази война между двамата Шелдън взе неговата страна.