— Това не ме интересува, Но намеците й направо ме подлудяват. Засега говори само на испански, за да не разбере Шелдън, но…
— Тя си изкарва лошото настроение на теб, Тереза, това е всичко — опита се да я успокои Жан.
— Но защо трябва да търпя всичко това? — сопна се тя. — Мразя тази жена!
— Хайде, хайде.
— Осмеляваш се да ми говориш с покровителствен тон? Мразя, когато се отнасяш с мен като с дете!
— За какво е всичко това? — попита Жан, привикнал на гневните й изблици. — Скоро ще се омъжиш и няма да има за какво да се притесняваш повече.
— Но дали ще се омъжа, Жан? — настоя тя. — Намери ли другото завещание?
— Не — призна той със сериозен тон. — Страхувам се, че не открих каквото исках да знам. Другият ми партньор управлява завещанието на стареца.
— Страхуваш се?
— Точно от това се страхувах, Тереза — отвърна мрачно Жан. — Ако Шелдън умре и не остави завещание, всичко ще наследи детето на Саманта.
— Дори и ако съм негова жена?
— Да. Старият Блекстоун е направил така, че наследството да отиде в ръцете отново на един истински Блекстоун и на никой друг.
— Проклети да са и тази жена, и детето й! — изсъска Тереза. — Тя проваля всичките ми планове, които кроя от толкова време. Не мога да си позволя да се откажа от Шелдън и да търся друг мъж. Продадох и последните си фамилни бижута. Нямам никакви пари, за да тръгна на лов за друг съпруг.
— Успокой се. Все още нищо не е загубено.
Тереза го погледна настойчиво.
— Планът ни бе да убием Шелдън няколко месеца след брака. Сега ми казваш, че ако той умре, няма да получа нищо!
— Точно така, Но е по-добре, че научихме за това сега, а не когато се отървем от Шелдън. Условията на завещанието са недвусмислени. Дали Саманта ще има дете сега или след пет, или десет години, няма никакво значение, имението остава на това първородно дете.
След известен размисъл Жан продължи.
— Ако убиехме първо Шелдън, щяхме да изгубим всичко. Нямаше да има никакъв начин да придобием имението, след като то стане притежание на момчето.
Очите на Тереза светнаха зловещо.
— Искаш да кажеш, първо да очистим малкия. Значи си решил проблема?
— Има само едно решение. Саманта и момчето трябва да умрат първи. Половината, която му се полага, няма да му бъде приписана, докато момчето не навърши година. Ако бебето не навърши една година, ще вземем имението веднага след като се отървем от Шелдън. Защото, когато и Саманта умре, няма да има кой да предявява права върху имението.
— Но тя възнамерява да се върне в Америка веднага след сватбата. Как бихме могли да я убием в онази страна? Там ще е под закрилата на баща си. Твърде рисковано е.
— Ще се погрижим за това, преди да си тръгне оттук.
— Но до сватбата остават само още две седмици.
— Тогава колкото по-бързо, толкова по-добре. Сватбата ти с Шелдън може да бъде отложена с няколко месеца поради трагедията, но след това вече няма да има за какво да се притесняваме и ще се върнем към първоначалния си план.
— Как?
Той сви рамене.
— Все още не съм обмислил достатъчно нещата. Ти имаш ли някаква идея?
— Самоубийство. В края на краищата, тя с твърде темпераментна — и отчуждена от съпруга си.
— Искаш да кажеш, че убива бебето, а после и себе си? — Жан се засмя сухо. — Не, не, самоубийството никога няма ла мине за чиста монета. Тя обожава детето. Никой няма да повярва, че го е убила. Себе си, може би, но не и момчето.
— Тогава би могъл да бъде обвинен съпругът. Не е тайна, че Саманта смята да се върне при баща си, а Шавез не е добре дошъл там.
— Да, но и той не би убил момчето.
— Тогава какво предлагаш? — попита с раздразнение Тереза. — Единственото място, където Саманта е сама с детето, е в къщата, следователно те трябва да бъдат убити заедно.
— Съгласен съм. И след като не можем да ги убием там, трябва да подмамим Саманта далеч от къщата, и то с бебето.
— Но онзи мексиканец винаги върви с тях, когато излизат.
— Не говоря само за излизане. Ще ги измъкнем но някакъв начин от къщата, може би когато другите спят. Да, точно така! — възкликна той, възбуден от идеята, която му хрумна.
— Ще изглежда така, сякаш Саманта е избягала с детето. Може дори да остави бележка, за да няма съмнение. Причината ще бъде в съпруга. Тя се страхува, че той ще й вземе детето, така че ще трябва да замине, където той няма да може да я намери. Просто ще изчезне.
— Но Шелдън трябва да знае, че двамата са мъртви. Това трябва да се обяви официално.
— Да, просто ще изглежда, че са ги нападнали и убили разбойници, за да ги ограбят. Пътищата в страната все пак не са безопасни. — Жан се усмихна. — Не слушаме ли постоянно за обири и убийства? Но, разбира се, тя не знае за това и е бъде достатъчно глупава да вземе най-хубавата карета на Шелдън. Кой крадец може да устои на една великолепна карета, пътуваща без ескорт?