Шелдън ги остави за малко, за да донесе напитки, и Саманта застана сковано до Тереза. Не чувстваше никакво желание да говори с испанката. Освен това беше в лошо настроение и ако беше предизвикана, можеше направо да обвини Тереза в изневяра. Но това нямаше да помогне. Саманта нямаше никакво доказателство, а между тях се бе настанила вече трайна враждебност.
Няколко от приятелите на Шелдън поканиха Саманта на танц, но тя отказа. Ако Ханк бе тук, би приела, но той не бе дошъл. Искаше й се да не бе идвала. С удоволствие би си останала вкъщи с Джейми. Единствената причина, поради която посещаваше тези балове и вечери, бе, че искаше да ядоса Ханк, да му покаже, че може да излиза и да се забавлява, и да не мисли за него, Но когато Ханк престана да идва и да я наблюдава, тръпката изчезна. Всичко й стана скучно и безинтересно и често си го изкарваше на Тереза. Не, че тя не си го заслужаваше, но Саманта мразеше да се държи по този начин. Ханк бе виновен за всичко. Ако си бе отишъл, ако само можеше да не мисли за него…
В този момент Шелдън се върна е напитките и доведе неколцина свои приятели, който Саманта не познаваше. Тя не обърна особено внимание на представянето, но не можа да се въздържи и погледът й се задържа по-дълго върху един висок мъж и изключително красивата му жена. Те бяха такава хубава двойка и забелязвайки близостта и интимността между тях, Саманта бе обхваната от завист.
Вниманието й в миг бе привлечено, когато се спомена Тексас.
— …едно от именията Мейтлънд там всъщност представлява ранчо, което двамата с Анджела решихме да направим свои дом.
— Какво съвпадение — отбеляза Тереза. — Саманта също е от Тексас. Познавате ли се?
Мъжът се усмихна.
— Страхувам се, че не, мис Паласио. Тексас съвсем не е малък щат.
— Какво те води в Англия, Брадфорд? — осведоми се Шелдън. — Или просто си дошъл на посещение?
— Всъщност прекарваме закъснял меден месец. Исках Анджела да види Англия през пролетта, но миналата година не можахме да предприемем това пътуване, защото тогава си строяхме новата къща.
— Не си ми казвал, че имаш американски приятели, Шелдън. — Саманта не можа да се въздържи да не го укори. Знаеше мнението му за „американските привички“, затова бе доста изненадана да го види в такива приятелски отношения с този мъж. — Вие не сте се запознали в Тексас, нали?
— Не, мила. Запознах се с Брадфорд тук преди няколко години. Семейството му притежава имение недалеч от Блекстоун.
— И харесва ли ви тук, Анджела? — обърна се Саманта към красивата брюнетка с виолетови очи.
— По-студено е, отколкото съм свикнала — усмихна се Анджела.
— Знам какво имате предвид. За пръв път от единадесет години прекарвам зимата тук и почти ми измръзна…
— Саманта! — възкликна възмутено Шелдън.
— Успокой се, Шели! — подкачи го Саманта, като с удоволствие наблюдаваше как Шелдън придоби още по-мрачно изражение.
Брадфорд Мейтлънд избухна в смях, а очите му заблестяха с весел блясък.
— Имаш чудесна сестра, Шелдън, момче. Трябваше да ми разкажеш по-рано за нея. Когато се върнах в Америка, можех да й се обадя.
Анджела сръга съпруга си в ребрата.
— Не забравяй, че сега си женен мъж, Брадфорд Мейтлънд — заяви ядосано тя, а той я привлече по-близо до себе си и й прошепна нещо, което я накара веднага да се засмее.
Саманта се усмихна. Двамата страшно й харесаха. Те бяха открити, не се страхуваха да показват обичта си един към друг или чувствата, които ги вълнуваха. Сигурно е чудесно да изпитваш такова щастие, помисли си тъжно Саманта.
— Я вижте кой все пак е решил да се присъедини към нас! — измърка Тереза.
Саманта се обърна, като очакваше да види Жан Мериме.
Но към тях се приближаваше Ханк. Кръвта й започна да препуска бясно във вените, когато си помисли за смело деколтираната си рокля. Разбира се, нямаше да му обръща внимание. Сега щеше да се наложи да танцува с друг мъх. Наблюдаваше го как приближава, но погледът му този път не бе върху нея, а върху Брадфорд и Анджела Мейтлънд, които го гледаха открито. Лицето на жената изразяваше приятна изненада, но мъжът се намръщи.
— Не мога да повярвам! — извика Анджела с нескрито удоволствие. — Ханк Шавез!
— Анджелина! — Ханк се усмихна, като пое и двете й ръце. — Красива както винаги. И все още си с него, нали? — кимна той към съпруга й.