— Точно така — отвърна сковано Брадфорд. — Сега тя е моя жена.
— О, не съм си и помислял друго, приятелю — каза тихо Ханк, а очите му блестяха. — Въпреки че никога няма да разбера какво толкова намира тя в теб.
— Само се дръж по-далеч от нея — предупреди го Брадфорд и Саманта бе поразена, защото Брадфорд бе напълно сериозен.
— Спрете, вие двамата! — намеси се Анджела и двамата мъже отместиха погледи един от друг. — Не можете ли да се държите като стари приятели?
— Той е все така ревнив, нали? — прошепна Ханк на Анджела, а Брадфорд отново се намръщи. Ханк се разсмя. — Успокой се, амиго. Вече си се запознал с жена ми, нали? Как можеш да си помислиш, че ще гледам друга жена, когато имам съпруга, красива като Саманта?
— Тя е твоя жена? Проклет да бъда, ако… — Брадфорд започна да се успокоява. — Моите поздравления.
— Толкова съм щастлива заради теб, Ханк — добави Анджела.
— Аз също бих бил щастлив, ако тя нямаше намерение да ме убие с поглед — отвърна Ханк с престорена сериозност. — Като че ли и двамата имаме ревниви половинки, нали, малката? — Ханк намигна към Анджела — По-добре сега да обърна внимание на моята, преди да си е помислила, че я пренебрегвам прекалено много.
Саманта беше толкова разгневена, че по страните й бяха избили червени петна. Анджела… Анджелина… Това беше любимата на Ханк, жената, за която той говореше толкова често, жената, чието име бе произнесъл, когато бе пребит и в безсъзнание. А Саманта сега й бе говорила приятелски, дори я бе харесала! Да ги слуша двамата как си говорят, и той да я нарича ревнива! Направо абсурдно. Ревнива!
— Танцувай с мен, скъпа.
— Не! — изсъска тя, но Ханк не обърна внимание на отказа й, прегърна я през кръста и я повлече по дансинга.
— Като че ли нашият приятел си има неприятности — обърна се Брадфорд към Анджела, като също я поведе да танцуват.
— Не повече, отколкото аз — отвърна Анджела многозначително.
Брадфорд изръмжа нещо при намека за собствената му ревност. Тя бе причина почти да загуби жената, която обичаше.
— Въпреки това той с късметлия. Тя е истинска красавица.
— О, аз си мисля, че тя има не по-малък късмет.
— Така ли?
— Но той не е наполовина толкова голям, колкото моят късмет.
Брадфорд засия от гордост и я привлече към себе си.
— Обичам те, Анджела.
Саманта забеляза Брадфорд и Анджела, увлечени в танца, и очите й блеснаха гневно.
— Пусни ме, Ханк. Предупреждавам те. — Саманта се опита още веднъж да се освободи от прегръдката му, но не успя.
— Не се готвиш да направиш сцена, нали? Брат ти ни гледа.
— Не ме интересува!
— Защо си толкова ядосана?
— Не съм ядосана! — изфуча тя. — Как смееш да ме поставяш в такова неудобна положение? Как смееш да ме обвиняваш в ревност?
Ханк вдигна вежди, развеселен.
— А не си ли ревнива?
— Не!
— Тогава защо ми хвърляше такива убийствени погледи?
— Ти ме постави в неудобно положение, проклет да си! — Саманта повиши глас, което привлече учудени погледи към тях, обаче тя бе толкова разгневена, че изобщо не я интересуваше. — Какво ще си помисли Тереза, да флиртуваш с онази жена, и то когато съпругът й присъства, застанал точно до нея!
— Откога те интересува какво си мисли Тереза? Ти дори не се държиш любезно с нея.
— Ъ… тогава брат ми!
— Само поздравих стара приятелка, Сам. Ти виждаш тук, неща, които не съществуват.
— Стара приятелка, как не! Мислиш си, че не там коя е тя? Тя е твоята Анджела, която си обичал!
— Желаех я.
— И все още я желаеш.
— Не. Самина, ти си тази, която желая.
— Ха!
— Време е да ти го докажа. Тази вечер, когато всички заспят, ще дойда при теб.
Саманта онемя.
— Направи го и ще срещнеш дулото на револвера ми! — отвърна тя с леден тон.
Ханк отстъпи изненадан крачка назад.
— Донесла си револвера си тук?
— Той е винаги с мен.
Ханк въздъхна.
— Ти ме разочароваш, Сам. Предполагам, ще ме застреляш, както направи с онзи златотърсач в Денвър.
Когато чу това, Саманта пропусна стъпката на танца и се препъна.
— Откъде знаеш?
— Просто бях там. Винаги съм искал да разбера защо простреля онзи човек толкова пъти.
— Защото не искаше да ме остани на мира — отвърна тя, като добави: — Също като теб.
— Това заплаха ли е?
— Приеми го както искаш — отвърна упорито тя.
Ханк се наведе по-близо и прошепна:
— Не бих имал нищо против да получа няколко куршума и тялото си, ако това означава да те имам отново.
Мекият му глас накара коленете й да се разтреперят. Близостта му й действаше както винаги. Внезапно и Анджела бе забравена.