— Искаш ли да я видиш?
— Да. Може би по-късно. — Защо водеха този абсурден разговор? — питаше се тя.
— Саманта, какво правиш тук? — най-накрая попита откровено той.
Ето я най-после възможността да поговори с него, но тя не можа да изговори думите на признание, които бе искала. Бе си повтаряла много пъти какво щеше да му каже, но когато застана очи в очи с Ханк, просто не можеше ла се насили да ги изговори, всичко бе заседнало в гърлото й като огромна топка.
— Просто се случи така, че посетих този район — отвърна бързо, изпитвайки желание да се ритне сама заради това смешно и глупаво извинение.
— Отишла си да видиш Рамон?
В гласа му се долавяше гняв, което я накара да изправи гордо гръб.
— Не, не посетих Рамон — отвърна остро тя. — И за твое сведение, не се нуждая от извинение да дойда тук. Това също е и мой дом. Или си забравил, че съм твоя жена? Ако реша да живея тук, не можеш да ми попречиш.
— Не е възможно да говориш сериозно!
Удивлението му предизвика у нея гняв.
— Да, говоря сериозно! Всъщност, мисля да остана. Бих искала да видя как ще ме спреш!
Ханк впи недоумяващ поглед в нея, след което поклати глава.
— Никога няма да те разбера, Сам. Напомняш ми, че си моя жена, но аз си спомням много добре, че ти самата отричаше този факт последния път, когато бяхме заедно.
— Тогава се налагаше да постъпя така.
— Така ли? А сега ти се налага да използваш факта, че си моя жена, за да останеш в къщата ми.
— Нашата къща.
Ханк заобиколи бюрото и застана пред нея.
— Нашата къща? Ти беше тази, който каза, че не можем да живеем под един покрия. Спомняш ли си? Предполагам, че сега ще поискаш да се изнеса?
Саманта не можеше да го вини за гнева му. Срещата им не протичаше така, както й се искаше.
— Не, аз…
— Ти какво? — прекъсна я грубо той, а очите му блестяха гневно. — Мислиш си, че можем да живеем заедно? Ти може и да харесваш тази постоянна война между нас двамата, но аз не.
— Тя не ми харесва повече, отколкото на теб! — изкрещя тя.
— Тогава защо дойде тук? Защо не се разведе с мен? Защо не сложи край на всичко това, за да спра да се надявам?
— Защото те обичам!
Ханк застина смаяно, но само за миг. Погледна я изпитателно в очите, след което се засмя.
— О, Самина, колко време трябваше да чакам, за да чуя от теб тези думи!
Ханк протегна ръце, за да я прегърне, но тя се отдръпна назад.
— Не ме докосвай, Ханк.
Той не обърна внимание на предупредителния й тон и отново посегна да я прегърне.
— Недей, Ханк, говоря сериозно. Първо трябва да уредим някои неща.
— Много добре.
Ханк отстъпи крачка назад и се усмихна. Саманта чувстваше слабост и замайване, което й пречеше да се концентрира. Но трябваше да се овладее и да му каже това, което си бе наумила.
— Ханк, ти искаш ли да запазим брака си?
— Скъпа, как изобщо можеш да се съмняваш в това?
— Тогава ще продължим да бъдем мъж и жена. Но те предупреждавам, Ханк, няма да търпя никаква изневяра от твоя страна.
— Нито пък аз.
Тя кимна и започна да крачи напред-назад, подготвяйки се за трудната част, страхувайки се от това, което може да научи.
— Нито пък искам от теб да се преструваш, че те е грижа за мен, когато в действителност не е така. Искам да живея с теб… но не искам да се преструваш.
— По дяволите! — изруга Ханк. — Искаш да кажеш, че си дошла тук с тези налудничави съмнения?
— Не са налудничави. Ти ме мразеше, Ханк, знаеш, че е така.
— Ти изпитваше същите чувства към мен, малката — отвърна нежно той. — Но има разлика. Аз никога не съм те мразил истински. Бях разгневен, да, наранен, също. Намерих жената, която да обичам повече от живота си, а тя ме отхвърли. Ти беше тази, която истински ме мразеше.
— Така е.
— А сега идваш тук и ми казваш, че ме обичаш. Трябва ли да се съмнявам в думите ти, Сам?
— Не — отвърна тя смутено.
— Тогава защо ти се съмняваш в мен?
— Това е различно.
— Защо?
— Ти не искаше да се ожениш за мен — настоя Саманта. — Беше бесен поради тази необходимост, тъй като тя не влизаше в плановете ти.
— Да, бесен бях. Защото се женех за теб не поради причината, която трябваше.
— Да си върнеш земята?
— Не. Не исках да станеш моя жена поради тази причина — призна тихо той. — Исках да се оженя за теб, за да те имам до себе си и да те обичам. Но ти не искаше.
Саманта не бе напълно убедена.
— Ти никога не ми предложи да се омъжа за теб, Ханк. Нито веднъж. Там, в Колорадо, поиска от мен да стана твоя любовница, а не жена.
— Приела си предложението ми по този начин, защото не ме остави да довърша.
— Но ти каза, че не си имал намерение да ми предложиш брак — напомни му тя.