— О! Ти отново ми говориш, Ейдриън! Не мога да повярвам!
— Не би трябвало изобщо да го правя — отвърна сърдито той. После, като се обърна към непознатия, добави: — Трябва да простите грубостта на моята спътница, мистър…
— Шавез. Ханк Шавез. — Мъжът кимна към Ейдриън. — Но няма какво да се прощава на една такава красива лейди.
Саманта се усмихна, поласкана от комплимента му.
— Много сте любезен, сеньор. Но аз наистина бях груба. Пък и както виждам, не бях нрава. Името ви е мексиканско.
— Да, в жилите ми тече и индианска кръв.
— Но не много — предположи тя.
— Отново сте права, сеньорита.
Ейдриън се намеси, преди Саманта отново да го постави в неловко положение с безочливото си държание. Тя млъкна и се облегна назад, слушайки Ейдриън, който започна неангажиращ разговор, обяснявайки защо отива в Ню Мексико. Затвори очи и се унесе в дрямка.
Дилижансът подскочи от някаква неравност на пътя, Саманта се събуди и веднага забеляза сивите очи на Ханк Шавез, приковани в нея. Или по-специално, в дълбокото V-образно деколте на блузата й.
Саманта сведе поглед. Малка част от гърдите й беше открита. Никога преди не беше излагала на показ толкова много от себе си. И то без никакъв резултат. Ейдриън изобщо не поглеждаше към нея. Но това не можеше да се каже за Ханк Шавез.
Погледът й срещна неговия. Той се усмихваше. Прииска й се да умре. Лицето й стана тъмнорозово от смущение. Не знаеше защо се чувства по този начин, може би защото той бе толкова привлекателен, а може би и поради начина, по който Шавез я оглеждаше. Каквато и да бе причината, тя се чувстваше напълно унизена. И не можеше да направи нещо. Ако бързо закопчееше блузата си, това още повече би влошило нещата.
Ейдриън продължаваше да говори, без да забелязва какво става, и накрая Ханк се обърна към него. Саманта не се и опита да следи разговора им. Вдигна ветрилото, така че то да покрие горната част на блузата й, и скришом закопча едно копче. Но едва успя да направи това, когато сивите очи отново се обърнаха към нея. Саманта отпусна ръце в скута си. Само той знаеше какво се бе случило, погледът му се премести там, където беше деколтето й, после отново се върна на очите й. Като че ли я укоряваше, че бе скрила от него това, на което толкова се възхищаваше.
Втренченият му поглед я накара да се изпоти още повече, затова тя просто затвори очи. Искаше да заспи, или просто щеше да се преструва, че спи, но нямаше отново да погледне към Ханк Шавез, независимо по каква причина.
ГЛАВА ШЕСТА
Започна да се свечерява, но дилижансът продължаваше да подскача по неравния път. Трябваше да стигнат до следващата спирка, която се намираше на няколко мили. Ханк облегна уморено глава назад и затвори очи. Ейдриън Олстън накрая спря да говори. Навехнатият глезен на Ханк болезнено пулсираше, той нямаше търпение да смъкне ботушите си, но трябваше да почака, докато спрат за нощувка.
Трябваше да измине, куцайки, повече от миля, за да достигне най-близката спирка на дилижанса, като при това трябваше да мъкне и тежкото си седло. Ако бе закъснял само с десет минути, щеше да изпусне дилижанса. Чудеше се дали да измине целия път до Елизабеттаун, за да почине там и да даде възможност на крака си да се оправи или да се опита да си купи кон още в следващия град. Но когато отново спря поглед на жената пред себе си, реши да изчака.
Колко привлекателна беше дори когато спеше. Блондинката беше несъмнено много хубава, но непознатата с тъмната коса беше истинска красавица. Тя му напомняше за онова момиче с пистолета, което бе видял в Денвър. Червеникаво-кестенявата коса, съблазнителната фигура, чипият нос, всичко му изглеждаше познато. Но онова момиче той бе видял от по-голямо разстояние, и то само в профил. Тази млада жена изглеждаше някак си по-зряла, Косата й бе подредена в изящна прическа. Ханк предположи, че непознатата е на не повече от двадесет години — жена в разцвета на младостта си.
Млечнобялата й кожа го наведе на мисълта, че тя може би е от източните щати. Или може би просто не обичаше слънцето и затова пазеше кожата си от лъчите му. И все пак тя знаеше някои неща за Мексико, тъй като бе познала, че в жилите му тече мексиканска кръв. Майка му, която бе американка, произхождаше от Англия. Именно тя го бе нарекла Ханк, а по-късно баща му промени името му на Енрике, добавяйки към него цяла поредица от имена. Баща му беше испано-мексиканец, въпреки че съвсем малко мексиканска кръв течеше във вените му. Прадядото на Ханк бил наполовина испански метис. Той се оженил за испанка, а техният син Викториано се оженил за жена от семейство Вега, които току-що били пристигнали от Испания.