Твърде скоро, според Ханк, се озоваха вътре в сградата и той трябваше да я пусне. Повече не можеше да се радва дори и на това невинно докосване.
Тя се отдалечи от него, за да си вземе чиния с храна, той бързо я последва, след което седна срещу нея на празната маса. Останалите вече бяха вечеряли. Жанет Олстън бе заспала в креслото до камината. Брат й и мистър Пач се бяха изтегнали на пейките, а кочияшът бе излязъл навън, за да нагледа конете. Ханк бе сам със Саманта Блекстоун — и все пак не напълно.
— Знам защо Олстън и сестра му отиват в Елизабеттаун — Отбеляза Ханк, докато се хранеха. — Но защо вие отивате там?
Саманта продължи да гледа в чинията си, страхувайки се, че ако вдигне поглед към него, вече няма да е в състояние да го отмести.
— Можете да приемете, че просто минавам оттам. За да им правя компания. Пък и аз самата не обичам да пътувам сама.
— Ще останете ли в този град?
— Не за дълго. А вие? — понита предпазливо тя. — Имам работа още по на юг.
Сега вече Ханк забеляза, че тя се опитва да увърта. Или не бе свикнала да говори толкова много, или не искаше да му каже къде отива. Но той искаше да знае.
— Къде смятате да отидете, след като оставите Олстънови в Елизабеттаун?
— В Санта Фе. Баща ми е изпратил някои от своите вакуерос да ме посрещнат там.
— Вакуерос? — Ханк не можа да скрие изненадата си.
Тя вдигна поглед към него и след това се усмихна дяволито.
— Да. Домът ми е в Мексико, сеньор. Наистина ли си мислехте, че съм от източните щати?
— Да, така е — върна й усмивката той.
— Е, сега знаете със сигурност.
— В такъв случай, ние с вас имаме нещо общо. Защото вие все пак със сигурност не сте мексиканка.
— Не. В рода си имам и американци, и англичани.
— А аз имам сестра в Англия.
Саманта вдигна учудено вежди, след което се разсмя.
— Аз пък имам брат там. Още едно общо нещо между нас, нали?
Страхът й от него бе забравен, тя се отпусна и двамата започнаха да разговарят за най-различни неща. След като бе преодоляла неудобството си от него, Саманта откри, че харесва Ханк Шавез, дори много. С него се чувстваше съвсем естествено. С Ейдриън винаги трябваше да бъде нащрек, винаги да сдържа гнева си, винаги да се държи като истинска лейди. С Ханк се чувстваше просто удобно, Той я караше да се смее. Беше очарователен и духовит, и въпреки всичко бе джентълмен.
Защо не можеше Ейдриън да се държи по този начин? Защо не можеше той да стои при нея и да й говори, да й засвидетелства интереса и уважението си към нея? А той дори не й бе пожелал лека нощ, нито се бе поинтересувал дали тя се чувства добре, преди да си легне. Ейдриън просто не се интересуваше от нея, това бе простата истина. Но тя се интересуваше от Ейдриън. В това бе проблемът. Трябваше да направи нещо, за да го накара най-напред да я забележи.
В този момент отново се сети за намерението си да накара Ейдриън да ревнува. Сега имаше и подходящия мъж — Ханк Шавез. Но щеше ли да посмее да го използва по този начин? Той ясно бе показал, че тя му харесва. Трябваше само да му отвърне и да подклажда интереса му към нея.
Момичетата в училище я бяха научили на изкуството да флиртува. Досега не бе прилагала познанията си в тази област — Ейдриън никога не й даде такава възможност. Трябваше да опита с Ханк. Само мъничко, разбира се. Не искаше да го окуражава прекалено, само да поддържа интереса му към нея… и да ядоса Ейдриън.
Идеята я развълнува. Щеше да се получи! Трябваше да с получи!
— Очите ти заблестяха със странен блясък — отбеляза тих Ханк, поглъщайки я с поглед.
Саманта му се усмихна мило.
— Наистина ли? Господи, толкова съм изморена! — престори се, че потиска една прозявка. — Не знам как ще мога да заспя на тези пейки. Страх ме е да не падна, дока спя.
— В дилижанса имам дебела завивка. Искате ли да ви донеса? — предложи той.
— Наистина ли ще го направите? Толкова мило от ваша страна. Вече обмислях възможността да спя в дилижанса.
— Бих могъл да ви нравя компания там. — Очите му възбудено заблестяха.
— Не, не. Завивката ще свърши работа — отвърна бързо тя, като се изчерви.
Беше ли той джентълмен, чудеше се тя, завладяна отново от познатото смущение. Саманта се надяваше да е така, в противен случай нямаше да е в състояние да изпълни плана, както беше замислила. Един джентълмен щеше да се оттегли с достойнство, давайки право на мъжа, когото жената предпочита. Нещата трябваше да се развият по този начин. Щеше да накара Ейдриън да я обикне, а Ханк Шавез щеше да си замине но своя път. Точно така щеше да стане.