Той се върна със завивката, галантно й целуна ръка, пожелавайки й лека нощ. След това се премести на една пейка, доста далеч от нея, и тя изпусна въздишка на облекчение. Да, той наистина беше джентълмен. Когато осъществяваше плана си, поне нямаше да се разделят с лоши чувства. Беше сигурна в това.
ГЛАВА СЕДМА
В продължение на три дни единствено Саманта и Ханк поддържаха разговора в дилижанса. От време на време мистър Пач се включваше, но Жанет се чувстваше изключена от разговора, освен когато ставаше дума за източните щати. За известно време наистина разговаряха по-продължително на тази тема, когато Саманта разказваше на Ханк за престоя си там.
Говореха за много неща. Саманта не позволи на Ханк да узнае кой бе баща й или къде точно живее. Ловко избягваше въпросите му, изискващи подробности или по-точни обяснения и той не настояваше.
Говориха за Англия, след това Ханк й разказа за Испания, после за Франция, където бе получил образованието си.
Когато стигнаха дотам, Ейдриън също се включи в разговора.
Тактиката й даваше резултати! Ейдриън често я поглеждаше замислено, а тя понякога го улавяше, че хвърля скрити погледи на Ханк. А Ханк Шавез не губеше интерес към нея. Той бе загрижен и внимателен, помагаше й да се качи и да слезе от дилижанса, когато спираха да починат на по-малките спирки, носеше й храната. Нещата се развиваха точно така, както бе планирала.
Рано вечерта на осмия ден след отпътуването дилижансът пристигна в Тринидад. До този момент бяха пропътували почти двеста мили, оставаха им още седемдесет и пет.
Ейдриън и Жанет предпочетоха да пренощуват в сградата на спирката на дилижанса. Явно по всеки възможен начин пестяха пари, тъй като Ейдриън бе похарчил доста за мината и припасите. Саманта предложи да плати стаите им в хотел но те отказаха, тъй като гордостта не им позволяваше да приемат. Саманта само поклати глава, знаеше, че ще стане точно така. Откакто заговориха за пари, между нея и Жанет се появи някакво напрежение. Жанет лесно се обиждаше щом се засегнеше този въпрос, и бе непреклонна в желанието сама да плаща за пътуването си. Саманта много се ядосваш от упорития им отказ. Не разбираше ли Ейдриън, че след като се оженят, ще бъде доста състоятелен? Нямаше ли значение за него удобството на сестра му? Жанет не бе свикнала да прави такива драстични икономии или да спи в спирките на дилижансите.
Ранчото на баща й бе огромно — хиляди акри в Мексико и още хиляди се простираха отвъд границите с Тексас. Той притежаваше повече земя, отколкото би могъл да обработва, но в действителност използваше голяма част от нея. Освен ранчото, където развъждаше хиляди глави добитък, баща й отглеждаше различни зърнени култури в плодородната долина на изток от планината Уест Сиера, а двете медни мини го правеха все по-богат с всяка изминала година. Само ако Ейдриън знаеше всичко това! Но тя не говореше за богатството си, така че той със сигурност не подозираше за него. Всичко, което двамата Олстън знаеха, бе, че баща й притежава ранчо в Мексико. Явно те не свързваха ранчото с богатство. Ейдриън ще бъде наистина изненадан, когато се оженят и тя му каже колко богата е всъщност.
Ханк придружи Саманта до хотела.
— Ще вечеряте ли с мене тази вечер? — попита той, преди да я остани на горната площадка на стълбището. Тя кимна в отговор, а той пое ръката й в своята, стисна я лекичко, след това я пусна. — Ще ви взема точно след час.
Саманта прекара дълго време, потопена в малката дървена вана, мислейки си за този интимен жест. Хубаво щеше да бъде, ако Ейдриън бе видял това, но същевременно се чувстваше неудобно, защото тогава Ханк и тя бяха съвсем сами.
Саманта се надяваше, че Ханк просто се забавлява. Нямаше да се получи никак добре, ако приемеше нещата твърде сериозно. Тя харесваше Ханк, но обичаше Ейдриън. И не беше толкова непостоянна, че да измени на чувствата си така лесно — дори не и заради такъв красив и галантен мъж като Ханк. В продължение на повече от две години бе мечтала да стане жена на Ейдриън. И щеше да стане негова.
Ханк почука на вратата й точно в шест, както бе обещал. Беше се изкъпал и избръснал и си бе сложил костюм. Рединготът и панталоните му бяха черни, раираната сатенена жилетка — в две отсенки на кафявото, а ризата — чисто бяла.
И изглеждаше великолепно. Дали носеше тези дрехи в дисагите си? Невъзможно. По всяка вероятност ги бе купил тук, в града.
— Изглеждаш изключително — заяви очарован Ханк, като плъзна поглед по сивата рокля и подходящия по цвят жакет, обшит в черно.
Саманта не можа да сдържи усмивката си.