— Точно си мислех същото за теб.
Ханк се усмихна, в ъгълчетата на очите му отново се появиха ситните бръчици, а трапчинките придаваха младежка дяволитост на лицето му.
— Ще тръгваме ли? Съвсем наблизо има един чудесен малък ресторант.
— Имаш ли нещо против първо да се поразходим? — осмели се да попита Саманта. — Можем да попаднем на нещо интересно в този град.
— Но вече е тъмно — отбеляза Ханк.
— Тогава ще се разходим само по главната улица.
Главната улица бе пуста и тъмна, осветявана само от луната, навлязла в своята четвъртина, и от слабата светлина от някой прозорец. Те вървяха бавно по дървения тротоар пред магазините. Саманта изпитваше истинско удоволствие от разходката, от възможността да се раздвижи след дългото пътуване. Господи, колко мразеше да пътува в дилижанс! Още само три дни! Само? Сериозно започна да обмисля възможността да изпрати съобщение в Санта Фе с молба придружителите й да дойдат в Елизабеттаун. Вакуеросите трябваше да са вече на път.
— Как те наричат близките ти приятели, Саманта? — попита я Ханк тихо.
— Саманта — отвърна тя, мислейки си за Ейдриън и Жанет.
— Винаги ли те наричат така?
Тя го погледна изненадано.
— Защо? Не ти ли харесва името ми?
— То не ти подхожда — заяви откровено той. — Повече би ти подхождало Кармен, Мерседес, Ланета. Саманта е толкова… викторианско.
Тя само сви рамене.
— Баба ми е възпитана във викториански дух и именно тя е избрала името ми. Но ти си прав, Саманта наистина е много официално и някак си студено. Вкъщи ме наричат Сам, дори Сами — усмихна се тя.
Франк се разсмя, развеселен.
— Сам! Не, не и Сам! Сами не е толкова лошо, въпреки че аз бих измислил по-хубаво име за такава красива жена ката теб. Имаш ли нещо против да те наричам Сами?
— Не знам… — поколеба се тя. — То е малко…
— Интимно? — Ханк поклати глава. — Тогава да разбирам ли, че не ме смяташ за приятел?
— О, съвсем не, Ханк — побърза да го увери тя. — Разбира се, нямам нищо против. Просто ми звучи смешно, когато го чуя от теб. Само вкъщи ме наричат по този начин, а с теб се познаваме едва от няколко дни.
— Но ти самата се съгласи, че сме приятели.
— Да, приятели сме. А в момента най-безсрамно се възползвам от приятелството ти… — Саманта бе забелязала, че той започва да накуцва все по-силно. — Принуждавам те да се разхождаш с мен, а глезенът ти все още не е излекуван и те боли.
Той пое ръката й и я поведе обратно към ресторанта.
— Мога съвсем искрено да те уверя, че е истинска удоволствие да се разхождам с теб… Сами.
Тя му се усмихна, а очите й весело заискриха.
— Дори и когато те боли ли?
— Когато съм с теб, не чувствам болка — отвърна й той с натежал от желание глас.
— Колко мило! Но ще трябва да убедиш и глезена си в това — пошегува се тя.
След няколко минути пристигнаха в ресторанта, ръката му обви талията й, докато я придружаваше до масата. Нещо стана със Саманта, когато почувства силната му ръка да я притиска. Обля и гореща вълна, сигурна бе, че целите й страни се покриват с ярка червенина И въпреки всичко не се смути.
Хранеха се мълчаливо. Трудно беше да се преструва, че е безразлична към Ханк, както бе възнамерявала отначало. Той беше много привлекателен и тя истински се наслаждаваше на компанията му. Улови се, че често поглежда към него и всеки път срещаше възхитения му поглед. Той вероятно знаеше много добре какъв ефект има върху жените, и фактът, че тя му въздейства по същия начин, караше сърцето й да бие още по-силно.
Върнаха се бавно в хотела, още не им се искаше да се разделят. Но вече бе станало късно, а дилижансът щеше да потегли рано на следната сутрин.
Ханк я изпрати до стаята й. Саманта застина в очакване, като не смееше да си поеме дъх. Дали Ханк щеше да я целуне?
Не очакваше, че целувката му ще бъде толкова властна и завладяваща. Когато се обърна да му пожелае лека нощ, Ханк бързо обгърна талията й с дясната си ръка и я привлече към себе си С ляната си ръка хвана буйните къдрици на врата й, така че тя не можеше да се обърне или да извие глава. И не искаше да го направи. Той се готвеше да я целуне и Саманта осъзна, че с нетърпение очаква целувката му. Една целувка нямаше да навреди никому. Щеше да се погрижи да си остане единствена.
Силата, с която устните му притиснаха нейните, бе толкова зашеметяваща, че в един миг Саманта си помисли, че ще припадне. Почувства как тялото му се притиска към нейното, разпалвайки у нея непозната страст. Вече не притежаваше своя воля, беше като и парцалена кукла в ръцете му.
Когато Ханк най-сетне я пусна почувства се странно разочарована. Внезапно й стана студено. Но когато му пожела лека нощ и го погледна, страстният му поглед отново запали огньове в нея.