— Защо искаш това, Саманта?
— Защо? — Саманта се приведе към приятелката си и прошепна: — Не можеш ли да предположиш, че го обичам, разбира се, ти не знаеш. Той не знае. Какво да правя Жанет?
— О, скъпа, съжалявам. Нямах никаква представа, че изпитваш такива чувства към брат ми.
— Но какво да направя? Ще трябва да си тръгна след по малко от месец.
— Може би ще е най-добре да го забравиш и да се върне вкъщи при баща си — каза нежно Жанет.
— Да го забравя! Невъзможно!
— Може да е за добро, Саманта. Виждаш ли, Ейдриън си е поставил голяма цел — опита се да обясни Жанет. — Заклел се е да не обръща внимание на никоя жена, докато не постигне целта си.
— И каква е тя?
— Да стане богат и уважаван. Преди целта му бе да отвори адвокатска кантора. Сега, предполагам, това е сребърната мина, която е купил. Докато не стане богат, дори няма да помисли за жени.
— Ейдриън се отнася твърде строго към себе си — отбеляза Саманта. — Ами ако се ожени за богата жена?
— Няма да го направи, докато не стане толкова богат, колкото е и тя. За него това е въпрос на чест.
Саманта почувства разочарование. Имаше нужда от малко кураж, а не получаваше нищо.
— Предлагаш ми да се откажа?
— Да. Това ще е най-доброто за теб.
— В такъв случай ти изобщо не ме познаваш. Жанет — отвърна упорито тя. — Аз никога не се отказвам.
Саманта бе твърде разочарована и ядосана, за да каже нещо повече. Жанет замълча, като се взираше в храната пред себе си с мрачно изражение. Тъкмо щяха да си тръгват, когато един глас прекъсна нерадостните им размишления.
— А, сеньорити — весело ги поздрави Ханк. — За мен удоволствие да ви видя пак.
Саманта само кимна в отговор, но Жанет бе тази, която заговори.
— За нас също е удоволствие да ви видим, сеньор Шавез. Вашата компания ни липсваше. Ейдриън също често пита за нас.
— Как е брат ви? — осведоми се учтиво Ханк. — Намери ли вече златна жила?
— Не точно, но очевидно има голям напредък в долината. — Жанет се усмихна топло. — Сигурна съм, че той ще се зарадва да ви види. Искате ли да дойдете с нас утре да го посетите? Ние яздим до долината всяка сутрин.
— Чудесно. Тогава ще се срещнем утре сутринта пред конюшнята. В девет часа?
След като Ханк си отиде, Саманта хвърли сърдит поглед на Жанет.
— Защо, за бога, направи това? Ти дори не го харесваш!
— Но той е очарователен и доста забавен.
— Не трябваше да го каниш да идва с нас! — изсъска Саманта.
— Ако трябва да бъда откровена, ще се чувствам в много по-голяма безопасност, ако някой мъж ни придружава до долината.
— Напълно съм способна да ни защитавам, Жанет — бе възмутеният отговор на Саманта.
— Не би трябвало това задължение да пада върху теб, скъпа. Всъщност, обмислям възможността да остана с Ейдриън, така че няма да се налага да яздя всеки ден.
— Да спиш в палатка? Не ставай смешна, Жанет. Ще се чувстваш ужасно! Без никакви удобства.
— Но ще съм по-спокойна и няма да ме с страх — после добави: — Може би няма да ми се наложи да го правя, ако успея да убедя твоя приятел да ни придружава всеки ден, разбира се, докато възнамерява да стои в този град.
— Ханк Шавез не ми е приятел! — възрази остро Саманта. Можеш сама да отидеш утре с него. Аз не искам да го виждам.
— Не, не, не мога да остана сама с него!
— Нали сама каза, че ще се чувстваш в по-голяма безопасност — напомни й иронично Саманта.
— Но само ако и ти дойдеш. Трябва да дойдеш, Саманта. Ейдриън ще пита за теб, ако не го направиш.
Заради последния аргумент Саманта се съгласи, отношението й към Ханк Шавез бе глупаво. Интересът му към нея със сигурност бе угаснал. Той не се бе опитал да се срещне с нея, откакто пристигнаха в Елизабеттаун. Срещата им тази вечер бе съвсем случайна.
— Е, тогава, предполагам, ще дойда — каза Саманта, като ставаха от масата. — При това — добави тя с дяволита усмивка — може би Ейдриън ще започне да ревнува, като ме види с мистър Шавез.
Жанет тъжно въздъхна. Горката Саманта. Ако само знаеше колко безполезни са усилията й! Жанет се надяваше заради приятелката й Ханк Шавез да е достатъчно настоятелен и очарователен, за да я накара да забрави Ейдриън. Защото, ако Саманта продължаваше да го обича, не я очакваше нищо добро.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Елизабеттаун пулсираше от живот. Още в ранни зори градът започваше напрегната дейност, а шумът и оживлението продължаваха до късно нощем в баровете и игралните домове. Амбициозни предприемачи, нетърпеливи да приберат в джобовете си златото на хилядите златотърсачи, бяха издигнали огромни палатки, в които се играеше комар, а уискито бе в изобилие.