Жанет само поклати глава.
— Аз разбирам това, ти също, но Ейдриън се поболя от желание да забогатее бързо. Той нима да се откаже, все още не. Познавам брат си.
— Но какво му пречи да се върне с нас в града? Може би утре ще се почувства по-добре.
— Ти се върни. Смятам да остана с Ейдриън тук тази нощ.
— Не ставай смешна!
— Не, говоря напълно сериозно — отвърна Жанет. — Ейдриън работи прекалено много. Не се чувства добре.
— Той ли ти каза това? — попита Саманта, като в миг недоволството й премина в загриженост.
— Не, но не съм сляпа и сама го виждам. Той е бледен, поти се твърде много. Мисля, че развива треска. Знам, че няма да спре работа, за да отиде при лекар. Самата аз ще с поболея от притеснения, ако не остана да се погрижа за него. По-лесно ще ми е да остана, отколкото да се притеснявам далеч от него.
Саманта хвърли поглед към Ханк и си помисли, че ще трябва да се върне в града сама с него. Неволно потръпна.
— Но, Жанет…
— Не. Сеньор Шавез ще те заведе в града и с него ти ще си в безопасност. Не трябва да се тревожиш за мен.
Саманта захапа долната си устна и се замисли.
— Тогава и аз оставам.
— В малката палатка на Ейдриън едва ли ще се намери място за трима ни — засмя се Жанет, след което отново стана сериозна, кимайки към Ханк. — Не се страхуваш да останеш сама с него, нали?
Саманта изправи гордо гръб.
— Разбира се, че не! — отвърна възмутено тя. — Много добре, тогава ще се видим утре. — Да, до утре.
Самоувереността започна да я напуска, докато колебливо се приближаваше към Ханк.
— Готов ли сте да тръгваме?
— Да. — С едно грациозно движение той се изправи на крака и погледна към Жанет. — Тя няма ли да дойде?
— Не, Жанет казва, че Ейдриън не се чувства добре и настоява да остане тук и да се грижи за него. Надявам се, че нямате нищо против. Ще бъдем само двамата.
Ханк се усмихна, очите му заискриха.
— Как бих могъл да имам нещо против… Сами? — отвърна той тихо.
Искаше му се да се разсмее с глас. Ето че тя отново искаше да го ухажва, да насочва вниманието си към него. Да уреди нещата така, че да бъдат само двамата! Значи не бе толкова сдържана, колкото си мислеше отначало. Значи тя бе не по-малко нетърпелива от него. Тя го желаеше!
Докато се отдалечаваха от участъка на Ейдриън, Ханк бе извън себе си от щастие. Нямаше да я разочарова. Знаеше точно едно място, където можеха да останат сами, необезпокоявани, далеч от всякакви палатки, участъци и човешко присъствие. То се намираше под една отвесна скала, край която бяха минали по-рано. Точно под скалата течеше неголям поток, до който разперваше клони огромно дърво. Никой, застанал на скалата, не би могъл да види какво има под дървото, освен това брегът до дървото бе обрасъл с гъста трева, един малък рай, където би могъл да остане сам със Саманта. Вече бе започнал да я мисли за своя жена.
С всеки изминал момент Саманта ставаше все по-нервна, а мислите й препускаха във всички посоки. Какво имаше предвид той, като я нарече Сами? Възможно ли бе интересът му към нея да се е върнал? Не бе нейна идеята да остане насаме с него. За какво ли си мислеше той? Защо се отнасяше с нея така интимно?
Ах, Жанет, как можа да ми сториш това?
Ханк яздеше пред нея, малко вдясно. Когато стигнаха до скалата, той изведнъж зави наляво, като изведе коня й извън пътеката и го поведе надолу но полегатия склон. Понеже беше обрасъл с пелин, кактуси и дървета, по склона не бе минавал никой друг, Саманта се опита да спре, но Ханк хвана шията на коня й и продължи да язди напред.
— Ханк? Къде отиваме? — попита тя с твърд глас.
Ханк обърна глава към нея и се усмихна.
— Ще се отклоним малко от пътеката. Искам да ти покажа нещо.
Саманта замълча и му позволи да я води. Какво можеше да й направи? Едва ли човек като него, галантен и внимателен, ще й причини нещо лошо. Освен това, в чантичката й бе нейният деринджър, както винаги. В продължение на няколко минути се спускаха надолу покрай скалата и съвсем скоро достигнаха потока. Той бе съвсем плитък и Ханк прекара конете им през него, без да се поколебае. От дясната им страна отвесната скала започна да се издига все по-високо. Скоро достигнаха голямото дърво, което се простираше над потока, докосвайки с клоните си скалата.
Дъбът простря клоните си над тях, като че ли се намираха в огромна палатка. Ханк спря, слезе от коня и вдигна ръце, за да помогне на Саманта да слезе.
Тя се поколеба за момент, а той само се усмихна.
— Ще трябва да позволим на конете да се напият.
Тя сложи ръце на раменете му и му позволи да я свали на земята. Конете веднага се отправиха към потока.