Мястото беше съвсем усамотено. Дърветата, които растяха зад тях, бяха по-високи от Саманта. Пред тях се възправяше скалата. А над тях бе дървото, през гъстите клони на което едва проникнаха слънчевите лъчи.
— Красиво е тук — прошепна Саманта — Това ли искахте да ми покажете?
— Не, скъпа — отвърна й страстно. — Това исках да ти покажа.
Привлече я бързо към себе си и преди Саманта да разбере какво става, впи устни в нейните. В продължение на няколко секунди целувката му бе нежна и проучваща. Само след миг обаче стана по-настоятелна, по-влудяващо чувствена. Той обхвана лицето й в длани, за да не може тя да се отдръпне. Изведнъж някак си краката й се отделиха от земята, Ханк я прихвана през кръста и я положи нежно на земята. Нито за момент устните му не се отделиха от нейните.
Сякаш в тялото й се разливаше течна лава. Отмести чантичката си настрани, за да може по-лесно да го прегърне. Шапката му падна на земята, когато зарови пръсти в гъстата му коса, която бе толкова мека, толкова чувствено галеше пръстите й. Без да осъзнава какво прави, тя притисна устните си към неговите. Отвръщаше страстно на целувката му, задъхвайки се леко. Тялото й изгаряше от непозната страст. Саманта изобщо не забелязваше, че Ханк разкопчава жакета й. Дойде на себе си, когато той започна да прави същото с блузата й. Един вътрешен глас й казваше да го спре. Не беше позволено да я съблича мъж. Но когато Ханк докосна гърдите й, всичко друго вече бе без значение. Ръцете му изпращаха огнени стрелички от страст по цялото й тяло. Ръката му покри едната й гърда и я стисна лекичко.
Саманта изпусна лек стон на изненада и удоволствие, тъй като никога преди не бе изпитвала нищо подобно. Тя изви тяло, стремейки се да се притисне още по-плътно до него, но той нежно я притисна към тревата. Устните му се откъснаха от нейните, като започнаха да изследват и покриват с целувки нежната й шия. Тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й. Когато езикът му лекичко докосна малкото връхче на гърдата й, тя инстинктивно изви гръб като дъга, предлагайки му повече, докато устните му покриха нежната плът.
Никога не бе изпитвала подобно удоволствие. Ханк милваше едната й гърда, докато устните му нежно измъчваха другата. Потъваше някъде дълбоко, дълбоко, в море от сладостни усещания.
Устните на Ханк бавно се върнаха върху нейните, като оставяха по пътя си огнена следа. Някъде отдалеч Саманта чу страстния му стон.
— О, Самина, моя скъпа…
Думите му я събудиха от унеса й. Господи, какво му позволяваше да прави с нея? Саманта извърна глава.
— Не, не трябва! — Тя изстена и се опита да го отблъсне от себе си. — Моля те, пусни ме.
Ханк се надигна от нея и я погледна изпитателно. Притисната под тежестта му, тя не можеше дари да помръдне. Очите му горяха мрачно.
— Да те пусна? — Той пое дълбоко дъх. — Не, мисля, че вече е твърде късно за това.
— Не! — извика тя изплашена. — Моля те, Ханк, ти не разбираш, не мога да направя това. Не мога!
Той й се усмихна нежно.
— Изплашена си и това е нормално. Няма да те нараня, Самина. Ще бъда много нежен и внимателен с теб.
— Не! Не, не! Вече стигнахме твърде далеч. Изобщо не трябваше да идваме тук. Изобщо не трябваше да ме целуваш. Аз… аз…
— ТИ ми позволи да те целуна. Позволи ми да направя много повече. Ако не с трябвало да те целувам, и ти не трябваше да го правиш.
— Знам — отвърна отчаяно тя. — Съжалявам. Не исках да направя това. Не можех да мисля. Досега никой не ме е целувал така, никога не съм се чувствала по този начин. О, но ти не би разбрал.
— Напротив, разбирам много добре — отвърна й меко Ханк, а гласът му бе като нежна милувка. — Отдаде се на страстта си, също както и аз.
— Но аз не мога да ти позволя да ме целуваш повече и… и да правиш други неща с мен. — Лицето й се покри с ярка червенина. Господи, дори не се бе покрила още. Бързо закопча блузата си, но погледът му продължи да я изгаря и това я смути още повече. — Не трябва да правиш това, Ханк. Не разбираш ли? Не е редно.
— Редно е. Не виждам нищо грешно за нас двамата.
— Но за мен нещата не стоят по този начин — настоя тя. — Никога не съм правила подобно нещо.
Той въздъхна измъчено и се изправи, като се обърна с гръб към нея, за да може тя на спокойствие да оправи дрехите си.
— Добре — каза той, все още с гръб към нея. — Ще почакам.
Нещо в тона му накара Саманта рязко да вдигне глава. Изпита такова огромно облекчение, че той разбра и не бе ядосан. Саманта оправи дрехите си, погледна го изненадано и се намръщи:
— Да почакаш?
Той погледна през рамо. Когато видя, че е оправила дрехите си, Ханк се обърна с лице към нея. Внезапно й се усмихна и поклати глава.