Ханк откопча казана с револвера и кобура и го остави да падне на земята. След това пръстите му се насочиха към токата на панталоните му Очите на Саманта се разшириха, когато разбра за какво става дума. Спусна се бързо да вземе чантичката си, но той я изпревари и я прати надалеч, така че Саманта не можеше да я достигне. Тя се опита да изтича да я вземе, тъй като в чантичката се намираше единственото нещо, което можеше да й помогне. Но Ханк я хвана за ръката и я повали отново, като се отпусна между краката й, притискайки я към земята.
Коленичи между краката й, а изражението му бе толкова сериозно и заплашително, че Саманта просто го гледаше уплашено, без да смее да промълви и дума. После той разкопча ризата си и погледна надолу към нея, гневът продължаваше да гори в сивите му очи. Саманта реши, че той няма намерение да го направи, и това правеше всичко да изглежда още по-неприемливо и срамно. Въпреки всичко Саманта остана очарована от силните мускули на широките му гърди. Когато Ханк се надвеси над нея, тя го заудря с юмруци, но той ловко парира всеки удар. Когато тя заби нокти в гърдите му, той загуби търпение и вдигна ръка да я удари.
Саманта ахна, опита се да се извърне настрана и закри лицето си с ръце. Не бе помислила, че той може да я удари. Нищо не можеше да го спре. През целия си живот никога не се бе чувствала талкова безпомощна.
Когато удар не последна, тя се осмели да го погледне Той също я гледаше, а устните му бяха свити ядно в тънка линия.
— Не искам да ти причиня болка. Не се съпротивлявай повече.
Тя издаде глух стон, когато той започна да разкопчана блузата й. Саманта хвана ръцете му и го погледна отчаяно.
— Не мога да ти позволя това — прошепна тя.
Когато я погледна, гневът му малко се смекчи, достатъчно, за да му напомни за чувствата му само преди минута. Да, искаше я. Но не насила. Тя го бе наранила, беше се държала глупаво, но той никога не бе искал да я нарани. Саманта забеляза по израза на лицето му вълнуващите го чувства, видя как изражението му се смекчи и внезапно желанието й към този мъж се върна, заля я като мощна вълна. Ръцете й се протегнаха към него и се сключиха на врата му, когато той се наведе да и целуне.
По вените й отново се разля огнено желание. Устните на Ханк изследваха шията й, като лекичко захапваха нежната кожа. Тя започна да стене и да се извива под него. Не разбра кога дрехите й се озоваха встрани, както и неговите, но това вече изглеждаше съвсем в реда на нещата. Ръцете му я обгърнаха, а тя се надигна да го приеме. Пое мощния му тласък, само за миг почувства лека болка, но страстта отново я заля изцяло, като нарастваше с всяка секунда. В един миг Саманта почувства, че няма да издържи повече на сладкото мъчение, но после сякаш всичко в нея избухна и тя се понесе на крилете на такова огромно удоволствие, за чието съществуване изобщо не бе подозирала.
Изминаха няколко дълги минути, преди Саманта да излезе от унеса си и да осъзнае къде се намира. Ханк лежеше да нея, като дишаше тежко. Без да каже и дума, той се изправи бързо закопча панталоните си и натъпка вътре ризата, бе да си даде труда да закопчае и нея. Саманта само спусна надолу вдигнатата си високо пола, дори не се опита да покрие, гърдите си. Тялото й се отпусна в приятна отмала. От дълго време не се бе чувствала толкова добре. Ханк си сложи колана с револвера и вдигна шапката си. Застана пред нея, лицето му отново бе придобило сериозно изражение.
— Какво има, Ханк? — Саманта почувства как отново обзема гняв. — Очакваш да се разплача ли? Тогава победата ти ще бъде пълна, нали?
Той се обърни рязко и се насочи към коня си. Но преди да го яхне, отново се обърна към нея.
— Ако убедиш твоя Ейдриън да се ожени за теб, той никога няма да разбере, че не си девствена. Не е необходимо да се притесняваш за това.
В очите й отново лумна гняв.
— Проклет да си, разбира се, че ще разбере.
— Не скъпа, защото той никога няма да сподели леглото ти. — Ханк изрече следващите думи с подигравателен тон, тъй като искаше да я нарани. — Ако се омъжиш за Ейдриън Олстън, ще ти е дяволски трудно да го държиш далеч от любовниците си.
— Но за какво говориш? — смая се Саманта.
Ханк се разсмя, качи се на коня, подкара го и спря пред нея. Приведе се напред и й отговори тихо, с преднамерено безразличие.
— Мъжът, когото обичаш, предпочита в леглото си мъже, скъпа.
Саманта бе толкова шокирана от думите му, че започна да крещи, преди напълно да е осъзнала за какво става дума.
— Лъжеш! Копеле! Ненавиждам те! Изчезвай оттук! И гледай да се възползваш възможно най-добре от издръжливостта на коня си!