— Да не би да възнамеряваш да изпратиш хайка след мен. Самина? — засмя се той. — Много пъти съм се измъкнал от хайки и един път повече, за мен няма никакво значение Никога няма да ме хванат.
— Следващия път, когато те срещна, ще те убия. — Саманта кипеше от гняв, въпреки че изрече заканата си с хладен тон. Ханк сви рамене с безразличие.
— Няма да има следващ път, защото няма да се видим повече. Adios, Саманта Блекстоун. — Ханк докосна с върховете на пръстите си периферията на шапката си.
Насочи коня си към потока, като остави Саманта трепереща от ярост. От прическата й не бе останала и следа, косата й се спускаше безразборно и тя я отметна нетърпеливо назад. В този момент я осени една мисъл, Саманта скочи и се огледа за чантичката си.
Ханк спря и хвърли поглед назад. Яд и горчивина продължаваха да го измъчват, това не му позволи да съжали за начина, по който си тръгна, и за жестоката прямота, с която й каза за Ейдриън.
Когато се обърна назад, първото нещо, което видя, бе разкошната коса, която се спускаше по раменете й, после видя как тя вдигна ръка и бавно насочи револвера си към него. За част от секундата в съзнанието му проблесна ярък спомен; Ханк спря коня и се приведе над шията му. Това беше тя! Момичето от Денвър! Същата красива тъмночерненикава коса, отразяваща слънчевите лъчи, револвера в ръката! Несъмнено това бе същото момиче!
Саманта бързо изстреля един след друг двата си патрона Не разбра дали е улучила, защото Ханк вече не се виждаше Ръцете й трепереха от гняв, тя захвърли револвера, като се проклинаше, че не бе взела другия, с шестте патрона. Отпусна се на брега на потока и яростно заудря с юмруци меката земя.
— Бъди трижди проклет, Ханк! Лъжец! Мръсен лъжец! — Саманта се разрида. Не можеше да е истина. Не бе възможно Ейдриън да я е правил на глупачка толкова дълго. Никога нямаше да вярва на Ханк. Никога!
Колко го мразеше! Не за това, че я съблазни, а повече заради лъжите, които изрече. Ще отиде при Ейдриън и ще докаже, че Ханк не е прав. После ще забрави какво се случи през този ден, ще забрави, че изобщо е познавала Ханк Шавез.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Напускайки мястото, където бе изпитала такова унижение, Саманта имаше една утеха — по земята имаше кръв. Дали кръвта беше от осемте дълбоки драскотини на гърдите му, или от рани от куршумите й, тя не можеше каже. Но поне бе сигурна, че в момента той изпитва болка и от това се чувстваше по-добре.
Бе изминало дълго време, докато тя успее да се съвземе и да подреди в ред мислите си, припомняйки си всичко в най-големи подробности. Изми кръвта на Ханк от гърдите си. Имаше кървави петна по блузата й, тъй като той бе кървил много. От този факт Саманта изпита злобно удоволствие. Бе го наранила.
Като си мислеше за това, препусна към участъка на Ейдриън. Отново бе заредила своя деринджър, тъй кат винаги носеше резервни патрони в чантичката си. Бе подготвена за всяка опасност, която можеше да се изпречи на пътя й. Но по пътя не се случи нищо и тя без произшествия пристигна при Ейдриън и Жанет.
Саманта отново бе вдигнала високо косата си и бе сложила шапката си, дрехите й бяха съвсем леко измачкан и влажни, затова се надяваше, че изглежда както винаги. Не съзнаваше, че очите й блестяха гневно със смарагдов блясък. Но Жанет веднага забеляза това, както и други неща.
— Господи! Какво е станало устните ти? И шията! — ахна Жанет, когато Саманта слезе от коня и се приближи към нея.
— За какво говориш? — Саманта се закова на място.
— От устата до шията имаш кървави петна! И… — тя обиколи приятелката си. — И на врата ти има кръв, и в косата ти! Какво се е случило?
— Кръвта не е от мен, така че това няма значение! — отряза я Саманта и се отправи към палатката на Ейдриън, близо до която винаги имаше съд с вода.
Жанет я последва, лицето й беше загрижено. Гледа как Саманта енергично измиваше кръвта от лицето си.
— Тогава кръвта е от него?
— Да.
И двете знаеха за кого става дума.
— Какво си направила с него?
Саманта вдигна рязко глава и впи яростен поглед дребната блондинка.
— Какво съм направила?! — Тонът й бе презрителен и рязък — Защо не ме попиташ какво ми направи той? Искам да знам как можа да ме оставиш сама с това копеле?
— Саманта!
— Какво Саманта! — изфуча тя. — Знаеше колко неуместно бе да ме оставяш сама с него и въпреки това настоя да останеш тук. Каза, че Ейдриън бил болен. За него ще е на добре наистина да е болен, Жанет. — Изражението й бе мрачно и заплашително и не предрешаваше нищо добро. — Къде е той?
— Не много далеч оттук — отвърна изплашена Жанет. — Замина малко по-нагоре по речното корито.