— Как ли пък не! — Тя ме побутва. — Хайде, пробвай отново. Намръщи си.
— Разкарай се от пътя ми, нищожество — съскам като Злата вещица от Запада. — Аз съм шеф и ще вършите нещата, както аз съм наредила.
— Браво! — пляска тя. — Така вече е по-добре. Плъзваш очи по хората, сякаш нямаш никакво намерение да се занимаваш с тях.
Въздъхвам и се тръшвам на леглото. Това гаднярско държание е просто изтощително.
— Била съм абсолютна отврат, нали?
Фи ме обучава вече двайсет и четири часа. Вчера си взе отпуск по болест и дойде у нас, донесе закуска. Накрая така се запалихме, че тя остана и през нощта. А пък се справя великолепно. Вече знам всичко. Знам какво се е случило на миналогодишното коледно тържество. Знам, че по време на събрание миналата година Байрън изфучал и ме нарекъл арогантна никаквица. Знам, че продажбите ми са се покачили с два процента миналия март благодарение на поръчка за училище в Уокингъм, които после се оплакали, че цветът не бил какъвто са поръчали и се опитали да ни съдят.
Главата ми е така натъпкана с факти, че е готова да се пръсне. А това дори не е най-важното.
— Когато влизаш в офиса, винаги трясваш вратата — продължава да ме инструктира Фи. — След това излизаш и питаш къде ти е кафето. Това е редът, в който действаш.
Най-важното е да се представя като мръсницата Лекси, за да заблудя всички. Оставям червилото и посягам към куфарчето.
— Донеси ми кафе — излайвам. — Веднага!
— Присвий повече очи… — Фи ме оглежда и кима. — Готова си.
— Фи… благодаря. — Обръщам се и я прегръщам. — Ти си невероятна.
— Ако номерът мине, ти ще си невероятната. — Тя се колебае, след това добавя с дрезгав глас. — Дори да не се получи, няма страшно. Не е нужно да се напъваш чак толкова, Лекси. Знам, че ти предлагат добра работа, дори ако закрият отдела.
— Да, знам — потривам притеснено носа си. — Не е там работата. Хайде, да действаме.
Докато пътуваме в таксито, стомахът ми се е свил от нерви и нямам сили да говоря за незначителни неща. Напълно луда съм, щом съм се заела с подобна задача. Само че това е единственото, което успях да измисля.
— Господи, имам сценична треска — шепти Фи пред сградата. — А още не сме започнали. Просто не знам как ще успея да се прикрия пред Дебс и Каролин.
Другите не знаят какво сме намислили. Преценихме, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Фи, трябва да се постараеш, още ли не си разбрала? — сопвам се с гласа на новата стара Лекси и едва сдържам кикота си, когато тя се врътва шокирана към мен.
— Господи, беше страшничко. Много си добра.
Слизаме от таксито, аз плащам на шофьора и пробвам смразяващия си поглед, докато прибирам рестото си.
— Лекси? — чува се глас зад мен. Врътвам се, готова да пусна в действие намръщена физиономия на някой нищо неподозиращ колега, но застивам изумена.
— Ейми? Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Чакам те. — Тя приглажда косата си и заявява наперено: — Ще ти бъда стажантка.
— Какво?
Докато таксито се отдалечава, аз не мога да откъсна очи от нея. Тя е с ужасно високи токчета, с мрежести чорапи и минипола на райе, със сако от същия плат, а синята й коса е прибрана на опашка. На ревера е боднала значка с надпис: „Не е нужно да си луда, за да работиш тук, но ще бъде от полза, ако си шантава лесбийка.“
— Ейми… — Вдигам ръка към челото си. — Днес не е най-подходящият…
— Нали ти каза! — гласът й трепери. — Каза, че ще се оправиш. Направих огромно усилие да дойда. Станах рано и се приготвих. Мама остана безкрайно доволна. Каза, че и ти ще се зарадваш.
— Радвам се! Но точно днес ли…
— Така каза миналия път. Изобщо не те интересува. — Тя се врътва и дръпва ластика от опашката си. — Добре. И без това не ми е притрябвала тъпата ти работа.
— Тя може да ги разсейва — шепне в ухото ми Фи. — Няма да е чак толкова зле. Можеш ли да й имаш доверие?
— Да ми има доверие ли? — гласът на Ейми потръпва от любопитство. — Доверие за какво? — Тя пристъпва към нас с блеснали очи. — Вие да не замисляте нещо тайно?
— Добре. — Решението е взето. — Слушай, Ейми. — Снишавам глас. — Ела, но първо ме изслушай. Ще съобщя на всички, че съм си върнала паметта и съм същата като преди, за да мога да направя една сделка. Истината е, че не съм. Разбра ли?
На Ейми не й трепва окото. Виждам, че мисли трескаво. Има някои предимства, ако пази тайната на сестра си.
— Значи искаш да ти повярват, че си старата Лекси — заявява тя.
— Да.
— Значи трябва да се направиш на по-зла.
— И аз това й казвам — подкрепя я Фи.
— Дръж се така, като че ли всички са… червеи.
— Именно.
И двете са толкова уверени, че ме пронизва болка.