— Какво? — Лицето му грейва. — Какво си спомни?
— Спомням си как влизам у вас… как оставяме телефоните отворени… и правим най-хубавия секс, който можеш да си представиш, при това цели двайсет и четири часа. — Дори помня точната дата.
— Наистина ли? — усмихва се Джон, но ми се струва озадачен. — Кога?
— Шестнайсети октомври 2007. Някъде към… — поглеждам часовника си. 16.57.
— Аха — усеща се той. — Разбира се. Да, и аз го помня. Беше страшна работа, нали? — Той прокарва пръст по гърба ми и аз усещам тръпка на нетърпение. — Защо ми се струва, че беше четирийсет и осем часа, а не двайсет и четири?
— Прав си — цъкам с език. — Как можах да забравя.
— Ела — Джон ме повежда по стълбите, стиска ръката ми, а децата ръкопляскат и подвикват.
— Между другото — обяснявам аз, когато той затваря вратата. — Не съм правила хубав секс от 2004 година. Да знаеш.
Джон се смее. Той сваля полото с един замах и аз усещам прилив на страст. Тялото ми го помни, дори аз да не го помня.
— Приемам предизвикателството. — Той се приближава, поема лицето ми в длани, поглежда ме за миг, притихнал и целеустремен, докато усещам как се разтапям от желание. — Напомни ми… какво стана, след като четирийсет и осемте часа приключиха.
Не издържам повече и притеглям лицето му за целувка. Нея няма да забравя, ще я помня завинаги.
— Ще ти кажа — шептя до горещата му гладка кожа. — Ще ти кажа, когато си спомня.