Докато лежа и си представям как се опитва да се преструва на смела и пораснала, усещам как по бузата ми се стича сълза. Днес е погребението на татко, а аз съм в болница с главоболие и сигурно със счупен крак или нещо друго счупено. А който ме е обрал, сигурно ми е задигнал кредитните карти, телефона и новия несесер с гримове.
А гаджето ми снощи ми върза тенекия. Никой не идва да ме види, сещам се аз. Къде са разтревожените ми приятели, къде са хората от семейството ми, защо не са се скупчили около леглото, защо не ми държат ръката?
Може би мама е на погребението с Ейми, а пък Скапаняка Дейв да ходи да се гръмне. Ами Фи и останалите? Те къде са се дянали? Като се сетя как ходихме заедно да видим Дебс, когато отиде да й извадят врасналия в кожата нокът на крака. Бяхме буквално задръстили коридора, занесохме й кафе от „Старбъкс“, списания, а когато оздравя, й направихме подарък педикюр. И това за един нищо и никакъв нокът на крака.
А пък аз съм била в безсъзнание, сложили са ми дори система. Очевидно на никого не му пука. Браво. Направо върхът!
Нова сълза се стича по лицето ми и в този момент вратата се отваря и влиза Морийн. Носи поднос и плик, на който е написано с маркер „Лекси Смарт“.
— Боже! — ахва тя и бързо избърсва очите ми. — Боли ли те? — Подава ми таблетка и малка чашка вода. — Това ще помогне.
— Много благодаря. — Изпивам хапчето. — Не е заради болката. Виновен е животът ми. — Разпервам безпомощно ръце. — Как може да е толкова мизерен от начало до край!
— Разбира се, че не е — уверява ме Морийн. — Може и да ти се струва зле…
— Повярвай ми. Много е зле.
— Сигурно…
— Така наречената ми кариера пропада, снощи гаджето ми върза тенекия, да не говорим, че нямам никакви пари. А от мивката ми капе ръждива вода и наводнява долния апартамент — добавям и потръпвам ужасена. — Сигурно съседите ще ме съдят. А татко току-що почина.
Следва мълчание. Морийн е напълно слисана.
— Доста неприятно — отбелязва най-сетне тя. — Нещата ще се оправят.
— И приятелката ми Фи така казва! — Спомням си бляскавите очи на Фи, докато стояхме снощи под дъжда. — А виж, че се озовах в болница! — Замахвам отчаяно с ръка. — И как точно ще се оправят нещата?
— Не мога да ти кажа, миличка — Морийн върти отчаяно очи.
— Всеки път, когато си кажа, че нещата са кофти, те стават още по-кофти! — Издухвам си носа и въздишам дълбоко. — Щеше да е върхът, ако поне веднъж, поне един-единствен път животът си дойдеше на мястото, ей така, сякаш някой е махнал с вълшебна пръчица.
— Е, остава ни надеждата, нали? — Морийн ми се усмихва съчувствено и подава ръка, за да вземе чашката.
Пода вам й я и в този момент забелязвам ноктите си. Мама му стара! Какво, по дяволите…
Ноктите ми открай време са били изгризани и аз винаги се опитвам да ги скрия. Само че сега изглеждат великолепно оформени, лакирани в бледорозово… и дълги. Зяпвам ги напълно изумена и се опитвам да си обясня какво се е случило. Да не би да сме ходили на среднощен маникюр, забравила ли съм нещо? Да не би да съм си направила ноктопластика? Сигурно са изнамерили някоя невероятна нова техника, защото изобщо не виждам мястото, където са скачени.
— Донесох ти и чантата — добавя Морийн и оставя плика на леглото. — Ще отида да ти донеса сок.
— Благодаря — поглеждам изненадано плика. — Благодаря за чантата. Мислех, че са ме обрали.
Ето ти нещо хубаво. Поне чантата е в мен. Ако имам късмет, телефонът ще е все още зареден и ще мога да пусна няколко есемеса… В момента, в който Морийн отваря вратата, за да излезе, посягам към плика и вадя елегантна чанта на „Луи Вюитон“ с кожени дръжки, лъскава и безкрайно скъпа.
Браво, въздишам разочаровано. Това не е моята чанта. Сигурно са ме сбъркали с някой друг. Няма начин аз, Лекси Смарт, да съм гордата собственичка на чанта от „Луи Вюитон“.
— Извинявай, но тази чанта не е моя — провиквам се аз, но вратата вече е затворена.
Поглеждам с копнеж елегантната чанта и се питам на кого ли принадлежи. Сигурно на някое богато момиче на етажа. Накрая я оставям на пода, отпускам глава на възглавниците и затварям очи.
Втора глава
Събуждам се и забелязвам, че слънчеви лъчи се опитват да се промъкнат изпод дръпнатите завеси. Чаша портокалов сок е оставена на нощното шкафче, а Морийн се суети в единия ъгъл. Системата е изчезнала незнайно как и аз се чувствам значително по-добре.