— Мила, пила ли си?
— Може и да съм обърнала някой и друг коктейл — кимам и се хващам за вратата, за да не изгубя равновесие. — Работата е там, че коктейлите ми помогнаха да разбера какво искам. Имам нужда от секс!
— Добре — Ерик извива вежди. — Няма ли да е най-добре първо да изтрезнееш, да похапнеш нещо, Джана ни е направила чудесна яхния от морски дарове…
— Не искам никаква манджа с морски дарове! — тропам с крак. — Трябва да го направим! Това е единственото, което ще ме накара да си спомня!
Ама на него какво му става? Очаквах да ми се нахвърли, а той си потрива челото със свит юмрук.
— Лекси, не искам да те карам да прибързваш. Това е много важно решение. Лекарят в болницата каза да не насилваме нещата…
— Няма проблем. — Разкопчавам нови две копчета и сутиенът ми от „Ла Перла“ се показва. Господи, циците ми изглеждат направо велики!
Така и трябва, това чудо на мен струва шейсет кинта.
— Хайде! — вдигам предизвикателно брадичка. — Аз съм ти съпруга.
Виждам, че Ерик мисли усилено, докато ме наблюдава.
— Ами… добре! — Затваря файла, над който работи, изключва компютъра, приближава до мен, прегръща ме и започва да ме целува. Приятно е…
Точно така. Приятно е…
Устните му са меки. Това вече ми е известно. Малко странно е за мъж. Не че не е секси, просто…
— Добре ли си, Лекси? — прозвучава задъханият му глас до ухото ми.
— Да — прошепвам в отговор.
— Да се преместим ли в спалнята?
— Добре!
Ерик ме извежда от кабинета, аз го следвам и се клатушкам на токчетата. Струва ми се доста официално, все едно че ме въвежда за интервю за работа.
В спалнята продължаваме да се целуваме. Струва ми се, че Ерик е доста разпален, а аз нямам представа какво да направя. Забелязвам, че съм оставила наръчника до отоманката, и се питам дали е удобно да се пресегна, да го отворя с пръста на крака и набързо да проверя какво се прави по време на любовната игра. Ами ако Ерик забележи?
Той ме полага на леглото и от мен се очаква да откликна. Въпросът е как. Леле боже… Не! Стоп! Ще започна с гърдите. Разкопчавам ризата. Нежни докосвания. По посока на часовниковата стрелка.
Не мога да отрека, че има хубави гърди. Стегнати са и много мускулести, благодарение на часовете, които прекарва всеки ден във фитнеса.
— Имаш ли нещо против да докосна гърдата ти? — шепне той, докато ми разкопчава сутиена.
— Май не — шепна аз.
Защо ме стиска така? Все едно че избира плодове. Утре ще имам синки.
Няма значение. Не бъди толкова придирчива. Всичко е чудесно. Имам страхотен съпруг с невероятно тяло, двамата с него сме в леглото…
— Ау! Това е зърното ми.
— Извинявай — шепне Ерик. — Кажи, мила, имаш ли нещо против да докосна корема ти?
— Ами… не!
Трябва ли да пита? След като нямам нищо против да ми пипа гърдите, защо да не пипа корема!? Нещо не се връзва. Честно казано, думата „против“ нещо не е много на място. Цялата тази работа ми се струва малко неестествена. Движим се и дишаме тежко, точно както е описано в наръчника, но ми се струва, че по този начин не постигаме абсолютно нищо.
Усещам горещия дъх на Ерик по врата си. Май е време да направя нещо. Може би да го пипна по бедрата или… А, да. Ако съдя по начина, по който се движат ръцете му, май вече е минал на етап вътрешни бедра.
— Ти си страхотна — изрича той с напрегнат глас. — Господи, страхотна си! Наистина е страхотно!
Направо не е за вярване. Той не спира да повтаря „страхотно“! Трябва да прави секс с Дебс.
Не става! Очевидно не може да прави секс с Дебс. Това отпада.
Неочаквано осъзнавам, че съм поне на три крачки зад него в любовната игра, да не говорим за усещанията. Само че Ерик изобщо не е забелязал.
— Лекси, мила? — шепне той в ухото ми.
— Да — шепна в отговор и се питам дали няма да ми каже, че ме обича.
— Имаш ли нещо против да пъхна пениса си в…
Гадооооост!
Преди да успея да се спра, го избутвам и се претъркулвам.
Опа! Не исках да го блъсна толкова силно.
— Какво има? — Ерик сяда в леглото. — Лекси? Какво стана? Добре ли си? Да не би да си спомни нещо?
— Не — прехапвам устни. — Просто изведнъж се почувствах малко… ами…
— Знаех си, знаех си, че прибързваме — Ерик въздиша и хваща ръцете ми ръце. — Лекси, погледни ме. Какво има? Да не би да си припомни нещо… нещо, което те е травмирало в миналото…
Господи! Той говори толкова искрено. Идва ми да умра. Не. Не мога да го излъжа. Бракът ти може да е успешен единствено ако си напълно откровен.
— Няма никакви спомени — отвръщам най-сетне и поглеждам кувертюрата. — Просто ти каза „пенис“.
— Пенис ли? — Очевидно е, че Ерик не разбира. — Какво от това?