— Просто… нали се сещаш. Това не е никак секси. Не е от сексапилните думи.
Ерик се обляга на таблата на леглото, сбърчил чело.
— Според мен „пенис“ е секси дума — заявява най-сетне той.
— Да, разбира се — отмятам се бързо. — Исках да кажа, че е твърде секси…
Как е възможно да приема думата пенис за секси?
— Както и да е, не е само това — бързам да променя темата. — Ами начинът, по който ме питаше дали имам, или нямам нещо против на всеки две секунди. Просто се чувствах като на официално събитие. Не мислиш ли?
— Просто се опитвах да бъда внимателен — заявява той объркан. — Положението е неестествено и за двамата. — Обръща ми гръб и започва да си облича ризата с нервни движения.
— Знам! — отговарям бързо. — Оценявам загрижеността ти и съм ти благодарна. — Поставям ръка на рамото му. — Не може ли да се отпуснем? Не може ли да сме по-спонтанни?
Ерик мълчи за кратко, сякаш преценява думите ми.
— Да остана ли… да спя ли при теб тази вечер? — пита накрая той.
— Ааа… — Нямах намерение да реагирам така.
Какво ми става? Ерик ми е съпруг. Преди малко горях от желание да правя секс с него. Но щом си представих, че ще спи в леглото ми… Прекалено интимно е.
— Дай да позабавим малко. Много съжалявам, просто…
— Добре. Разбирам. — Без да ме поглежда, той става. — Ще взема душ.
— Добре.
Щом оставам сама, се отпускам на възглавниците. Браво. Не правих секс. Сега няма да си спомня нищо. Мисията ми се провали.
Според мен „пенис“ е секси дума.
Напушва ме смях и притискам устата си ръка, за да не ме чуе той. Телефонът до леглото започва да звъни, но в първия момент не помръдвам, защото решавам, че е за Ерик. След това се сещам, че той е под душа. Протягам се и вдигам изчанчената слушалка „Банг и Олуфсен“.
— Ало?
— Здрасти — чувам сух познат глас. — Джон се обажда.
— Джон? — По гърба ми пролазва тръпка. Ерик не се мярка, въпреки това аз се пъхвам в съседната баня с телефона, затварям вратата и я заключвам.
— Ти луд ли си? — съскам тихо. — Защо звъниш тук? Толкова е опасно! Ами ако се беше обадил Ерик?
— Аз очаквах Ерик да се обади — Джон ми се струва озадачен. — Трябва да говоря с него.
— Така ли? — В този момент се усещам. Как е възможно да съм толкова глупава? — Разбира се. — Опитвам се да се измъкна и заговарям с типичния за съпруга глас. — Разбира се, Джон. Ще го повикам…
— Но по-важно е да поговоря с теб — прекъсва ме Джон. — Трябва да се видим. Трябва да поговорим.
— Не може! Престани. Стига с тези… разговори. Няма да стане по телефона. Никакви телефони.
— Лекси, ядосана ли си? — пита той.
— Не. — Поглеждам поруменялото си лице в огледалото. — Може би… Ама малко.
Долавям приглушен звук. Той да не би да се смее?
— Обичам те — признава той.
— Ти дори не ме познаваш.
— Обичам момичето, което беше. Което все още си.
— Обичаш Кобрата? — сопвам се аз. — Обичаш адското изчадие? Значи си напълно луд.
— Не си никакво адско изчадие — той определено ми се присмива.
— Останалите са убедени, че съм адско изчадие. Така е било. Има ли значение?
— Ти беше нещастна. Освен това беше допуснала доста неприятни грешки, но никога не си била гаднярка.
Макар и пияна, попивам всяка негова дума. Все едно че маже раните ми с балсам. Искам да чуя още.
— Какво… — преглъщам. — Кажи ми за грешките.
— Ще ти разкажа, когато се срещнем. Ще поговорим за всичко. Лекси, нямаш представа колко ми липсваше…
Неочаквано тихият му познат глас ме кара да се почувствам неловко. Ето че съм се заключила в банята и си шушукам с тип, когото не познавам. Какво правя?
— Престани… Просто престани! — срязвам го аз. — Трябва да помисля.
Крача из банята, прокарвам ръка през косата си и се опитвам да мисля трезво, макар да съм доста замаяна от изпития алкохол. Като се видим, ще поговорим…
Не, няма да стане. Не мога да се срещам с друг мъж тайно от Ерик. Искам бракът ми да потръгне.
— Двамата с Ерик току-що правихме секс — уведомява го дръзко.
Сама не знам защо го казах.
Настъпва мълчание и аз се питам дали Джон не е толкова обиден, че да е затворил. Ако е затворил, още по-добре.
— И какво се опитваш да ми кажеш? — прозвучава гласът му.
— Както сам ще се сетиш, това променя нещата.
— Не те разбирам. Да не би да реши, че ще престана да те обичам, след като си правила секс с Ерик?
— Не знам… Може би.
— Да не би да си въобразяваш, че като правиш секс с Ерик, ще докажеш на себе си, че го обичаш? — долитат безмилостните му думи.
— Не знам — признавам аз. Напълно объркана съм. Изобщо не трябваше да водя този разговор. Трябваше да вляза в банята, да протегна слушалката и да се провикна: „Мили? Джон те търси.“