Четиридесет и две пропуснати обаждания.
Единайсет есемеса.
Три гласови съобщения.
Всички гласови съобщения са от бившия ми баща. Има един есемес от Грегъри и всичко останало е от Хариет. Поне те ме обичат. Поне на тях им пука какво е станало с мен. Поне имам най-добра приятелка и гадже, на които им пука дали са ме разфасовали, или не.
О, Грегъри, може би си осъзнал, че всъщност няма значение дали съм получила назначението, защото ти си го получил! Все още можем да се преместим в Айви Корт. Все още можем да имаме чаршафите от египетски памук и кристалните чаши, а аз мога да съм онази, която да ти носи чаша чай, докато ти се губиш в увлекателни нови изследвания. Аз мога да се заема с преподаване или обикновена административна работа; може би дори мога да ти бъда асистентка!
Изчаквам телефона ми да се зареди и поглеждам с любов към пропуснатите обаждания от Хариет. О, как ми липсва вече. Тя е моята дясна ръка! И макар всъщност да съм левичарка, все още използвам дясната си ръка за какво ли не, всеки божи ден. Живот без Хариет до мен… е, вече страдам от тази ампутация. Ще я поканя да дойде тук. Това ще се брои за „обграждане“ с един човек, близко е до онова, което иска мама, и знам, че ще се чувствам трилион пъти по-добре, след като Хариет пристигне. Да. Появяват се планове. Бих плеснала ръката си за „дай пет“ сама със себе си, ако можех.
Изтривам всички гласови съобщения от баща ми, защото знам за какво ще бъдат и просто не искам да се занимавам с това сега. Отварям първия есемес, изпратен вчера около времето, по което се свих в колата на мама.
Хариет, 13:42: Добре ли си? Какво става? Объркана съм. Кажи ми къде си.
Хариет, 13:59: Къде си? Търся навсякъде, но не мога да те видя.
Хариет, 14:20: В „Лисицата и хрътката" съм. Ти не си тук, Попи. Какво става, дявол да го вземе?
Хариет, 15:00: Не е смешно. Защо не си вдигаш телефона?
Хариет, 16:10: Още се опитвам да се свържа с теб. Трябва да ти кажа нещо…
Хариет, 16:30: Пробвах да звънна пак. Не вдигаш. Намериха ми място в Айви Корт. Исках да ти кажа лично. Обади се, Попи. Тревожа се за теб.
Хариет, 17:47: Всички се напиват. Трябва просто да се върнеш. Честно, на никого няма да му дреме сега. Време за йегер бомби.
Хариет, 18:55: Грегъри току-що ме пита къде си. Идвай тук!
Грегъри, 19:00: Скъпа Попи, не е това начинът, по който планирах да го направя, но те търсих навсякъде и изглежда, че ти няма да се върнеш. Мисля, че знаеш какво предстои. Макар наистина да си прекарваме добре и да те намирам за готина и забавна по твой собствен начин, и двамата знаем, че времето ни заедно изтече, и действително искам да започнем нов живот след „Банбридж". Готвех се да проведа този разговор с теб от известно време, но с надвисналите изпити и живот в такава близост реших, че е най-добре да изчакам до днес; докато и двамата на практика сме готови да тръгнем по различните си пътища, във всеки смисъл. Поздрави, Г.
Хариет, 21:56: Грегъри всъщност е много мил, толкова забавен.
Хариет, 04:12: Купон в къщата на Грегъри.
Хариет, 10:30: Току-що се събудих. Чувствам се ужасно. Не знам как да ти го кажа. Снощи двамата с Грегъри, ами сигурно се сещаш. Той каза, че вие сте скъсали. Главата ми кънти — толкова, толкова съжалявам. Трябва да тръгвам. Болна като куче. Звънни ми.
Няма повече съобщения. О, боже мой. О, БОЖЕ МОЙ. Грегъри е приключил с мен и Хариет е спала с него! Хариет е правила истински гол, кожа-до-кожа секс с ГРЕГЪРИ. Божичко, не мога да го възприема. Лошо ми е. Чуваш ли, Хариет, аз съм тази, която е болна като куче. Грегъри е искал да скъса с мен от известно време? Скапаното копеле! Знам, че нещата не бяха идеални, но имахме изпити! Никой не изглежда и не се държи по най-добрия начин, когато е бил сврян в библиотека за шест месеца и е живял на сирене, захар и кофеин; без време за сън, социален живот или отпускане. Какво е очаквал?
Удрям с ръка по кухненската маса. Наистина не мога да повярвам, че това се случва. Човекът, когото обичам най-много, с другия човек, когото обичам най-много и който не ме обича.
Грабвам телефона си и отварям направо контактите. След това блокирам и изтривам номерата на всеки един човек, с когото съм се срещала по време на десетте ми години в „Банбридж“. С изключение на доктор Бърли. Той може да остане. Той поне се опита да ми помогне. Защо? Защото съм бясна на Хариет и Грегъри, че изчакаха да се махна, за да ме предадат двойно. Браво, Хариет, чудесно изиграно! Поздрав-шибани-ления за Грегъри и Айви Корт, назначението и на практика вземането на всичко, за което живеех. Ако това е приятелство, тогава съм си по-добре сама. Четири номера оцеляха след чистката на контактите ми. Майка ми, Франк, Бърли и (на косъм) бившия ми баща. Така че това е. Сега съм по-сама от всякога.