Докато сме отзад в монтажната барака, Том ни поддържа, като ни зарежда със страхотна храна и закачки. Той е невероятен готвач; всяка вечер сядаме около една голяма обща маса с прекрасни ястия пред себе си: лазаня, салата, печени картофи и бездънни кани червено вино. Всички те са толкова мили с мен. Играем на шаради, слушаме музика, те се опитват да ме победят на скрабъл.
Моля Том да му помогна с нещо; той ми отвръща да не се излагам, да си почивам и да се наслаждавам на тишината и спокойствието, да се разхождам по плажа, но аз настоявам, затова той се опитва да измисли неща, които да ме успокоят; казва да нарежа зеленчуците, да обеля картофите или да сваря ориза, ако наистина искам, но да не се чувствам длъжна. Когато споменавам, че копнея за „Коко Попе“, той изпуфтява и ми подхвърля една престилка. Хващам я и се усмихвам на дяволитото пламъче в очите му.
— Стига бе, да не съм на път да получа частен урок по хранене?
— Да. Трябва ти спешна намеса, за да пречупим пристрастеността ти към шоколада. Не мога да те оставя да умреш от претъпкване със захар. А сега ме гледай и си запиши тази рецепта. — Том сипва в една купа чаша овесени ядки, един намачкан банан, малко червени боровинки и фъстъчено масло. — Смеси тези неща, отгоре-отгоре, не е нужно да се престараваш, след което ги оформи на малки топки.
Правя точно каквото ми казва.
— Сега, мятай ги във фурната за десет минути. Ще издържат цяла седмица в хладилника. Така че, след като днес си тръгна, ще имаш достатъчно, с които да изкараш, нали?
Кимам в съгласие. Не знам как бих се справила без Том.
След като му се обадих за смъртта на татко, той заряза всичко, дойде при мен и не сме се разделяли оттогава.
— Обещай ми, че ще ядеш от вкусните топки на Томи всяка сутрин, и аз ти обещавам, че когато се видим пак следващата седмица, ще се чувстваш като Жената чудо.
Той си изпива кафето и започва да си събира нещата за пътуването обратно към Лондон без мен.
— Какво, казваш, трябвало да правя? — питам с иронична усмивка.
— Да ми ядеш топките. Всяка сутрин — повтаря, докато обгръщам ханша му с ръце и го придърпвам към себе си.
Той вдига брадичката ми към своята и тогава го изрича. Няма грешка, няма замъглен, откъслечен, пиянски миш-маш или сантиментално лиготене. Само ние двамата, свежи като маргаритки, застанали в кухнята, обградени от свиренето на вятъра през кухненския прозорец и нежното тиктакане на часовника.
— Попи, обичам те — казва той.
И всичко друго просто изчезва.
Защото съм обичана. И го усещам с всяка фибра на тялото си. И сега, след като съм го изпитала, никога повече няма да го забравя.
Махам на Том за довиждане от входната врата, която силният вятър затваря с трясък. Иска ми се да тръгвах с него. Отис и момчетата се прибират следващата седмица и след като оправя някои последни документи с Карлос, и аз се мятам на влака и обратно към шоуто. Чувствам се готова, чувствам се развълнувана да се върна в студиото, да се върна в прекрасния си апартамент. Нямам търпение да видя Джейк и Астрал и да се установя.
Отивам в кухнята и включвам древния си лаптоп. Отхапвам от вкусните топки на Томи. Калорийният ми прием се подобрява четиридесетократно. Както и задоволството ми, за да бъда честна. Така че, хайде, Жената чудо. Логвам се в работния имейл за първи път от седмица след финалите по нетбол и смъртта на татко.
Очаквам, като зареди, да заваря няколкостотин непрочетени имейла: промоции, задачи, работни смени, плейлисти, срещи, правила, графици за одобрение и милиард снимки и линкове към видеа от церемонията, разбира се. Презареждам страницата; това чудо е адски бавно. Представям си въодушевлението, енергията, която ще цари в офиса следващата седмица. Ще бъде наелектризираща, абсолютно феноменална. Чувствам се привилегирована да бъда част от това, късметлийка. Може би аз самата ще свикам събрание! Я ме вижте! Кой знае, може дори да спечеля симпатиите на Керъл Кинг. Може да измъкна интервю от Бионсе сега, след като знам, че имаме връзка. Можете ли да си представите? Замаяна съм само от мисълта за това. Толкова много възможности, толкова перспективно бъдеще.