— Този предмет е труден за всички — лъжа аз.
— Не и за теб. Ти никога не намираш нищо за трудно.
Небрежно махвам с ръка.
— Това беше само един предмет, не е голяма работа.
Сега тя клати глава.
— Ами статистика за напреднали? Всички ония SPPSS глупости… или бяха PSSSPS… PSPS[50]? О, не знам, все още не го схващам! Ами психофармакологията? Методи в приложния поведенчески анализ? Господи, каква мъка беше това.
Засмивам се наум. Този предмет беше толкова разбираем.
Сърцераздирателно елементарен. Просто здрав разум. Майка ми би могла да схване основните неща в рамките на десет минути, без да има предишни знания или обучение, докато си пие десетия джин с тоник и простира прането. Безкрайно лесен.
Хариет ококорва очи.
— О, господи, не мога да повярвам, че едва не забравих основи на пристрастяването и натрапчивото поведение. Ти беше като гуру там. Знаеше повече по темата от самите лектори. Доктор Уинтърс дори не можеше да отговори на въпросите ти. Никой в курса ни нямаше да премине този предмет, ако не беше ти.
Усмихвам се в знак на благодарност, но се чувствам най-вече тъжна, защото баща ми беше първият ми учител по този предмет. И за да съм напълно честна, не е забавно да си експерт по него.
— И не съм само аз, Попи. Много хора се обръщаха към теб и ти ни помагаше. Всички питаха за теб.
Сериозно? — питам аз с облекчение, но леко отбранително. — Но никой не ми се обади. Мислех, че са ме забравили или че не им пука.
— Изобщо не е така, повярвай ми. Никой не те е забравил. Целият факултет говореше за теб.
— Поясни, моля. Трябва да знам тези неща, Хариет.
— Ами циркулираха много истории, слухове, наблюдения, както съм сигурна, че можеш да си представиш.
Потапям се в коктейла си. Много добре мога да си представя; всички скупчени заедно да празнуват с чаши в ръка и всеки от тях изказва собствената си професионална диагноза за живия екземпляр, който демонстрира истерия, нарцисизъм, прогресивна ирационалност или някаква друга психологическа тъпотия право пред носа им. Господи, страните ми горят. Усещам нервните окончания в ушите си. Наистина се направих на пълен идиот, като си тръгнах, без да кажа нищо, избягах през пожарния изход, за да не се върна повече. Още мохито. Нека удавим този срам.
— Това беше доста впечатляващ обрат от страна на доктор Уинтърс — продължава Хариет, със сведена брадичка.
Аз размахвам ръка, за да я подканя да превърти напред.
— Да, добре, това го знам. Стигни до онова, което хората всъщност са говорили.
— Ами, че си… откачила, че това е нервен срив, че винаги са подозирали, че може да се окажеш плашлива, че пиеш твърде много за учен, че често има близка връзка между гения и разстройствата на личността…
Посочвам с бъркалката си към главата й.
— За бога, аз нямам разстройство на личността. Който и да го е казал, трябва да бъде отстранен. — Обзалагам се, че е Грегъри; той обича да размята генерализации, особено когато звучат интригуващо. И за него няма никакво значение дали те имат повече тежест от късче тоалетна хартия. Мога да си го представя как дрънка в бара, предлагайки вътрешната си информация като мое бивше гадже, разменяйки общата ни история за текила или десет. — Можеш ли да повярваш, че някой би казал това, Хариет? Това е, все едно аз да отида с кариес при зъболекар и той да ми каже, че има силна връзка между гниенето на зъбите и хората, които обичат котки… това е просто невярно, малоумно, тъпо, погрешно, неуко, невежо, просто толкова дразнещо погрешно, погрешно, погрешно…
— Както и да е… — прекъсва ме тя, — някои хора твърдяха, че начинът, по който изчезна, доказа, че доктор Уинтърс е същински гений, задето е разпознала вероятността да се сринеш толкова лесно и задето е решила, че не си подходяща за работата, и ти доказа тезата й още там, на сцената.
Хвърлям й един мръснишки поглед. Аз съм доказателството, че доктор Уинтърс е гений. Дори не искам да дишам в момента, в случай че погълна частици от тази противна, токсична мисъл в дробовете си. Почесвам се по ръката. Хариет си допива чашата. Изпили сме каната. Тя ме поглежда и по изражението й мога да позная, че очаква пак да побягна, отново да изчезна.
Но няма да го сторя.
Няма да дам на фенклуба на доктор Уинтърс нищо повече, като доказвам теориите й на собствения си гръб.
Хариет вдига ръка към бармана, за да поръча още една кана, след което се заглежда през прозореца и потропва с пръсти по масата. Знам, че мрази неловкото мълчание. Оставям я да се пържи в него. Радиото е пуснато за фон; мога да чуя бюлетина за пътната обстановка и това ме кара да се замисля за 105 FM. Главата на Хариет е наклонена по такъв начин, че изглежда заслушана в нещо изключително важно в далечината, очите и гледат наляво и нагоре, а устата й е оформила идеално „О“. Напомня ми на някой, който играе разбивач на кодове от Втората световна в наистина ужасна аматьорска постановка. Пускат реклама за поправка на автомобилни стъкла. След това се чува нещо като нищене, последвано от накъсан женски глас.
50
IBM SPSS Statistics — програма, предназначена за обработка на статистически данни и анализи. — Б. пр.