Клоун Фокс.
Клоун Фокс си има собствено радиошоу.
Хариет все още се преструва, че напрегнато слуша радиото, но от него се носи само съвкупност от шумове, като от човешка ферма. Трудно е да имитираш интерес задълго. Театралните й умения наистина са на крайния си предел, тя се размърдва и завърта бъркалката с пръсти.
— Имаше слух, че си напуснала страната! — избълва насреща ми, сякаш това е добра новина. Оглежда се нервно наоколо; още няма и помен от каната ни. Издува гърди: — Винаги си обичала Рио, нали? И Ню Йорк? Може би са мислели, че си заминала за Ню Йорк?
Чудесно. Трябва да ме успокоява фактът, че бившите ми приятели смятат, че се е наложило да емигрирам, за да избягам от позора. Безцелната ръка на Хариет намира врата й. Наблюдавам как човекът, когото смятах за най-добрия си приятел на света, се мъчи да измисли нещо за казване, за да разчупи напрежението. Всичко е погрешно. Когато истината ме осенява, усещам студена, попиваща паника, изпразващо осъзнаване. Не мога да повярвам колко зле отиграх това. Не мога да повярвам какъв идиот съм. Толкова време смятах, че принадлежа тук, че искам да остана тук завинаги, но като се оглеждам наоколо сега, това значи… ами това не значи нищо за мен.
Нова кана мохито се появява на масата помежду ни. Хариет незабавно започва да си налива. Облизва устни и леко се размърдва на мястото си.
— Е, сега е твой ред; ти с какво се занимава? — пита ме.
Разпервам пръсти върху масата и си поемам дълбоко дъх, докато набързо сканирам времето, през което не съм я виждала. С какво наистина се занимавах? Не мога да й кажа за шоуто, тъй като ще попита защо не се занимавам вече. Ако е било толкова успешно, защо, за бога, седя тук и търся остатъци от административна работа? Не искам да й казвам за момичетата от нетбола — няма да разбере. Ще се изкикоти подигравателно и ще реши, че са някакъв вид клуб за нещастни, изоставени жени. Няма да разбере енергията, другарството и предаността. И не искам да й казвам за Том. Ще се опита да го оцени по всички външни мерки за приемливост. В кой университет е следвал? О, не е следвал? Приключил е с ученето след матурите? Къде работи? Във фитнес? О, разбирам. Ще се държи високомерно и няма да успея да я накарам да разбере. Осъзнавам, че всъщност не искам да й казвам нищо. Как бих могла, когато вече просто не й вярвам?
— Боядисах си косата — отвръщам. Безопасен ход, решавам. Не издавай нищо.
Тя кимва съчувствено.
— Да! Забелязах. Толкова е различно. Дори не те познах, когато те видях.
Забелязвам, че не спомена да й харесва.
— Никога не съм си те представяла като блондинка.
Това пак не е комплимент.
— Майка ти ли го направи?
ОХ. Кимвам и вземам сламка, за да вкарам големи, сиропирани, киселинни потоци от ром и лайм във вените си.
— Слушай, Попи, хайде да си дойдем на думата. Как би се чувствала да се върнеш в „Банбридж“? За постоянно. С мен.
Знам, че трябва да съм възторжена. Да преливам от щастие. Хариет дойде на помощ. Възстановена съм на работа в „Банбридж“. Това исках през цялото време, нали?
Може би. Но вече не. В сърцето си усещам, че не това искам сега.
Хариет се навежда над масата и хваща ръцете ми в своите.
— Като мой асистент, но очевидно няма да си асистент; само по документи.
Бавно и невярващо клатя глава. Мислех, че да си асистент на Уинтърс, ще бъде лошо. Но асистент на Хариет? По-скоро слуга на Хариет. Сега схващам реалността. О, боже. Има ли начин да изляза от собственото си тяло и да гледам този ужасен, ужасен момент на запис?
Запомни, напомням си, всички трябва да правят жертви. Всички трябва да правят неща, които не искат, за да свържат двата края. И сега е мой ред. Трябва да снижа очакванията си.
Получих мечтаната си работа. Прекарах си страхотно. Не можах да я задържа. Сега това е моята реалност. Значи, все пак тук принадлежа. Приеми го, Попи. Просто го приеми.
— Етикетите нямат значение, нали? — продължава тя. — „Асистент“ е просто титла, с която да минем през бариерата и така нататък, всъщност ще бъдем абсолютно равни.
— Ъм, и как предлагаш да решим мъничкия проблем с доктор Уинтърс, нейната омраза към мен и желанието й да съсипе кариерата ми? — питам.