Тя става от стола си, обикаля бюрото и сяда на стола до мен, хванала любящо снимката в скута си.
— Направена е преди няколко седмици. Това е майка ми. На сватбения си ден.
Госпожа Феърчайлд е видимо трогната от засмяното лице на майка си. Безкрайната радост, уловена в един кадър.
— Това е прекрасно — казвам й.
И наистина е така. Спомням си сватбения ден на собствената ми майка, когато се омъжи за Франк и обяви на света, че това е най-щастливият ден в живота й. И беше права. Кой би могъл да знае какво щастие предстои?
— Ако дълго чакаш любовта, е голямо събитие, когато най-сетне се случи — продължава госпожа Феърчайлд, почти говорейки на себе си.
— И така трябва да бъде — съгласявам се.
Мисля за Том. Как любовта му промени живота ми, света ми. Тя кимва и нежно потупва с пръст лицата в рамката.
— Любовта си заслужава да бъде отпразнувана, не мислите ли?
— Определено е така — потвърждавам и усещам как сърцето ми подскача.
Наистина си заслужава. Риск е, но си струва. И ми просветва, може би за първи път изобщо, че ние сме на света за това. Осъзнаването изпраща тръпка горещина по врата ми. Как ми отне толкова дълго да го разбера? Майчице, за умно момиче мога да бъда много бавна.
Госпожа Феърчайлд за момент поглежда през прозореца, замислена, след което отново връща поглед на мен.
— Ужасно съм ти задължена. Попи. Не съм човек, който изразява емоции, но това е различно.
Изправям се в стола си. Тонът й се е променил. Сега е по-мек, по-лек отпреди. Не е дракон, това е сигурно. Объркана съм. Не знам какво да мисля за госпожа Феърчайлд.
— Майка ми се омъжи за най-прекрасния, добросърдечен, нежен мъж на света и това я направи толкова, толкова щастлива. — Тя ми се усмихва и ми подава снимката. — Казва се Бени; може би си го спомняш.
Изучавам лицето на снимката. О, божичко. Бени? Бени се е оженил за майката на госпожа Феърчайлд? Сещам се за красиво написаното му писмо. Да! Той каза, че приятелката му е доста заможна и от града, пенсионирана цветарка, която обича… Поглеждам към вазата.
— Тя обича лавандула! — прошепвам и осъзнавам какво се е случило. — Наистина? Женени? — изчервявам се от емоцията в гласа си.
О, Бени, толкова, толкова се радвам за теб! Сърцето ми едва не експлодира при мисълта за него, когато е събрал кураж изобщо да пише, да предприеме тази първа плашеща стъпка, и въпреки това вижте само! Вижте къде го е отвел куражът му! Погледнете този прекрасен нов свят, който се е отворил пред него. И какъв ефект е оказал куражът му на новата му съпруга.
И на госпожа Феърчайлд. И на мен.
Тя се усмихва широко.
— Да, Попи. Те са прекрасна двойка. Така че аз усетих ползата от труда ти лично. Това преобрази не само живота на майка ми, но и моя.
Вдигам ръце към лицето си. Не мога да повярвам, че нещата се завъртяха така, в почти пълен кръг. Каква невероятна революция преживяхме двамата с Бени! И двамата сме щастливи и влюбени, и живеем прекрасно. Преглъщам сълзите си.
Очите на госпожа Феърчайлд сменят цвета си от сиво до блестящо сребристо.
— Когато обичаш някого, искаш той да има всичко, от което се нуждае. И сега, в резултат на помощта ти, майка ми има всичко, от което се нуждае. И това ме прави толкова щастлива. — Тя слага ръка върху моята. — Така че ето го моето предложение за теб. Нека аз бъда тази, която ще покаже теб и шоуто ти на екраните на милиони хора. Всеки делничен ден нацията ще включва телевизорите си и ще вижда „Шоуто на доктор Попи“.
Ъъ, правилно ли разбрах? Госпожа Феърчайлд предлага на мен?
— Имаш думата ми, че наистина ще променя животи. И не само за теб. А и за всички хора, до които успеем да достигнем.
Протягам длан и стискаме ръце на момента.
— Договорихме се.
Епилог
— Добре дошли на всички в „Шоуто на доктор Попи“!
Публиката в студиото избухва в ръкопляскалия.
Поемам си въздух и говоря малко по-високо. Еха, те наистина лесно се вълнуват. Чакайте само да им кажа какво съм им приготвила.
— Днес сме подготвили специално шоу за вас, приятели. И не само защото е петък! Не само защото сте най-прекрасната публика, която бихме могли да желаем! Но защото днес е нашият РОЖДЕН ДЕН! Днес „Шоуто на доктор Попи“ навършва една година!
Ръкоплясканията, възгласите, виковете направо взривяват студиото. Всички са се изправили по местата си, лентички, балони и конфети се изстрелват от топове в двата края на сцената. Днес определено сме пълни догоре и от мястото си на сцената виждам всичките си момичета от нетбола, майка ми, Франк и Том, които се смеят и се шегуват на предния ред.