Една дама с тъмнозелена шапка се присъединява към нас, като маневрира с розовата си двойна количка между редиците пластмасови столове. Искам да я поздравя за съвършено тихите деца, докато не зървам четири котки, които се катерят в и по подплатените кошчета. Решавам да не се занимавам и се взирам във формуляра за кандидатстване в скута ми. Трябва да успея. Когато вляза вътре, ще бъда пределно ясна, че съм отворена за всяко разумно предложение и че бих работила навсякъде, с изключение на местата, където е студено, и онези, където не се държат добре със служителите си, както и онези по северната линия на метрото. Чудесно. Приглаждам си дъвките, стягам си опашката и бързо намазвам устните си с гланц. Номер 633 е готова.
Номер 632 сигурно е напуснал сградата през някаква тайна шахта за боклук, защото след пет минути моят номер примигва с червени цифри на окаченото табло. Натискам дръжката на вратата с надпис „Стая за интервюта“ и пред мен се разкрива лабиринт от сиви прегради. Един много висок, много слаб млад мъж, който изглежда на не повече от дванайсет, се навежда над бюро, затрупано с попълнени на ръка формуляри, които изглеждат отпечатани върху рециклирана вестникарска хартия. На бюрото му е кочина, рамките на очилата му са криви, вратовръзката му е отметната настрани; дори зъбите му като че ли стърчат в различни посоки. А той изглежда, сякаш трябва да играе футбол на паркинга с приятелите си от училище.
Остани позитивно настроена, Попи. Това е само временно.
Лепвам най-добрата си фалшива усмивка и това ми помага да се отпусна достатъчно, за да стисна ръката му и да седна на мястото, което ми предлага.
— Аз съм Маркъс, вашият кариерен консултант и наставник в този период на промяна. Приятно ми е да се запознаем… — младежът поглежда формуляра, — Попи! Правилно ли съм разбрал?
— Да, Попи Блум, това съм аз. Доктор Попи Блум всъщност.
Той кима и повдига вежди, сякаш да каже „виж ти“, после вдига формуляра ми близо до лицето си и се опитва, предполагам, да чете много бързо, докато се крие зад екрана на компютъра си.
— Така, днешната ни цел е да установим вашата възможност за постоянна работа, да идентифицираме нуждите ви като търсеща работа и да се опитаме да отговорим на всички въпроси, които може да имате относно процеса за намиране на постоянна платена длъжност. Звучи ли ви добре? — пита и аз кимвам в знак на съгласие. — Така, сега просто ще ви въведа в базата ни с данни, което бързо ще започне процеса с намирането на подходяща работа според уменията ви. — Не е срещал дори бегло погледа ми, откакто се здрависахме, и подозирам, че този речитатив е толкова често разиграван, че той вече дори не знае какво говори; просто си дрънка безсмислено, малко като клетвата на скаутите.
Компютърът издава звук, докато приема данните ми. Младежът се намества на мястото си и изпуква врата си.
— И вече сме вътре! Добре дошла в бъдещето ти, Попи. — Той потупва монитора отстрани. — Тук се намира всичко, което можеш да си пожелаеш, що се отнася до твоята кариера. Обичам да го наричам Работния джин. Чаткаш ли? — Кльощавият младеж прокарва ръка нагоре-надолу по монитора. — Искаш ли да потъркаш Работния джин?
Аз се отдръпвам назад в стола си и поклащам глава.
— Не? Не желаеш да излезеш от зоната си на комфорт? Е, решението е твое, Попи. Обаче трябва да призная, че не е добро начало. Може би е време да поотвориш малко съзнанието си към възможности, които преди вероятно не си обмисляла? Да вършиш неща, които не си смятала, че би направила?
Маркъс затваря очи и дълбоко поема въздух през носа си. Мисля си, че е гледал „Матилда“[12]твърде много пъти и се опитва да контролира ума ми. Най-сетне протягам ръка и бързо прокарвам длан покрай монитора. Той сключва пръсти и ме поглежда дяволито.
— Добре. Много, много добре. Хубаво, сега, когато и двамата сме на една вълна, джинът трябва да ти зададе няколко въпроса. Той може да помогне за сбъдването на желанията ти и да ти осигури мечтаната работа.
— Звучи страхотно — казвам му. — Давай.
Това изглежда по-лесно, отколкото очаквах.
Младежът облизва сухите си напукани устни и започва разпита си с тържествеността на водещ от „Мастърмайнд“[13].
12
Американски фантастичен филм от 1996 г., базиран на романа „Матилда“ от Роалд Дал. — Б. пр.
13
Британско телевизионно игрално шоу, известно със своите предизвикателни въпроси, смущаваща обстановка и сериозен дух. — Б. пр.