Спокойна увереност? Това ще ми свърши работа.
Вдигаме чаши за последен път като преподавател и студент и изпиваме портвайна си.
По традиция на „първия измежду първите“ се предлага назначение в университета — квартира в Айви Корт, кабинет на основната територия до Старата библиотека и параклиса, а да не споменаваме най-невероятните възможности за проучване, преподаване и пътуване. Да бъда част от академичната общност на „Банбридж“; приятна топлина плъзва по врата ми. Чарли Бъкет[6], ти разбираш как се чувствам.
Доктор Бърли си налива трета чаша; аз отказвам. Още едно и ще ме удари в главата, а и без това чувствам опиянение. Бърли вдига пръст пред лицето си.
— Имам да обсъдя един последен въпрос с теб, Попи.
Облягам се на ръба на солидното дъбово бюро, за да имам опора. По трепкането на устните му мога да позная, че е нещо голямо. Той се навежда към мен.
— Деветдесет и шест процента, Попи. Деветдесет… и шест… процента. Знаеш ли какво значи това?
Поклащам глава.
— Това е нов рекорд! Ти размаза рекорда на доктор Уинтърс. — Лилавият му език се плъзга по мустака над горната му устна. — Твоята оценка е най-високата, която някога сме давали на жена под трийсет години. — Месестите маракаси пак се разтърсват покрай него. — Най-високата ИЗОБЩО.
Наливам си онази трета чаша портвайн. Още дори не е обед, но това се очертава като най-страхотния ден в живота ми.
— В такъв случай назначението? Наистина ли мислите, че е възможно? — питам аз.
— Знам какво означава то за теб, мое малко чудо; не се шегувам, когато казвам, че съм уверен. Как могат да ти откажат с този резултат? Трябва да са луди да го направят, а дори и за сбирщина психолози това вече ще е прекалено. — Усмихнат, доктор Бърли кимва към тежката дървена врата. — Ако бях комарджия, Попи, бих заложил, че ти ще наричаш кабинета от другата страна на коридора свой дом и ще тръгнеш към светло бъдеще като част от семейството на „Банбридж“.
Дом, семейство, „Банбридж“, светло, бъдеще. Покривам лицето си с ръце; това е като хайку, съставено от всичко, което някога съм искала.
— Очаквам с голямо нетърпение да работим заедно като колеги и приятели. Дано ти предстоят много, много щастливи години, обградена от сладката миризма на кожа, махагон, прясно кафе, миризливо датско синьо сирене и от време на време ухание на студент.
Това в действителност се случва. Ще живея в Айви Корт. Ще споделя тезата си със света. Доктор Попи Блум ще бъде гравирано на малка месингова плочка на вратата до тази на доктор Бърли. Майка ми ще се пръсне от гордост. Франк ще плаче. Най-добрата ми приятелка Хариет ще купонясва, а Грегъри ще бъде безкрайно впечатлен. Бившият ми баща може да кимне, да извие нагоре едното ъгълче на устата си и да заяви, че го е знаел от самото начало; че принадлежа на безопасния, уютен аиклав на академичните среди, далече от неприятностите. Нагласям кадифената си абсолвентска шапка да застане правилно върху главата ми и издухвам червения пискюл от носа си. Чувам камбаните на параклиса да отброяват часа. Това действително се случва. И то сега.
Тежката стара врата се отваря със скърцане и аз вдигам поглед, за да видя Хариет, облечена в черната си абсолвентска тога, с пръст върху часовника си.
— Готова ли си? Време е да слизаме. Наистина е време! Лошо ми е!
С Хариет заедно сме мечтали за това. Да се качим по мраморните стъпала към церемониалната стара зала, точно както преминахме през древните й врати преди почти десет години. Двете с нея сме здраво свързани от десетилетие на цели нощи, прекарани в библиотеката, апокалиптични махмурлуци, разтечен на ивици изкуствен тен и разбира се, момчета, след което мъже, с много момчета — мъже по средата: добре сложени, мили, умни. Търсенето на хибрид, който притежава всички тези качества; безкрайни, доста емоционални разговори дали подобен хибрид изобщо съществува.
Стигаме до стъпалата на залата.
— Хайде, колкото по-бързо приключим с това, толкова по-бързо ще започнем с празненствата. — Тя ме хваща за ръката. — Вече видях родителите ти… е, майка ти и Франк; по местата си са. Истинският ти баща ще идва ли?
— Бивш баща. Ще идва, но не и преди края на церемонията. Вече имаше някакъв неотложен ангажимент в звукозаписното студио… както винаги.
Хариет повдига рамене.
— Е, за да бъдем честни, така или иначе, няма да го забележиш. И без това е адски претъпкано! Стотици хора, стотици и стотици, и стотици…
6
Главният герой от книгата на Роалд Дал „Чарли и шоколадовата фабрика“. Чарли е бедно момче, което много обича шоколад и печели златен билет да разгледа най-великата шоколадова фабрика. — Б. пр.