Усещам леко потръпване в корема си. Стотици и стотици е със стотици и стотици повече от необходимото. Хариет стисва ръката ми и си напомням, че мислено съм репетирала този сценарий толкова често, че досега вече трябва да съм способна да го направя на автопилот: върви, поклони се, кажи „Благодаря!“, обърни се, върни се обратно на мястото си. Ако ме хване страх, ще открия лицето на Франк в тълпата и физиономиите на всички други ще избледнеят.
Стисвам ръката й в отговор, за да покажа, че съм готова.
— Добре, да го направим — казвам и заедно пристъпваме през отворените врати.
— Попи! Тук! Аз съм, мама!
Мама и доведеният ми баща Франк седят сред огромна тълпа от над осемстотин души. Обръщам се по посока на пискливия й глас и я виждам как ме посочва на една жена пастор, която изглежда леко объркана и засрамена, но също така ми е странно позната. Тъмни очи и дълъг, деликатен римски нос. Като на Грегъри. Това сигурно е майка му. Преподобната Стъбс разговаря с майка ми. Затварям очи.
— Попи! Ето тук!
Късо подстриганата платиненоруса коса на мама подскача нагоре-надолу.
Доообре. Само за протокола: тази рокля определено не е „бледорозова, изискана и нещо, което би облякла майката на Кейт Мидълтън“. Мама се е докарала с нещо от кръпки с щампа тип зебра, неоново розови ресни и асиметричен ръкав. Дори травестит би го намерил за прекалено крещящо. Дори в Сан Франциско. По време на гей парад. На платформата на шумните, гордите и чудатите.
Мога да предположа какво ще си помисли Грегъри: че го е взела от коша с намалени дрехи в огромния цигански сватбен магазин. Той не се е срещал с родителите ми досега. Това също трябва да се случи днес. В корема ми минава тръпка на паника не само защото той ще се запознае със семейството ми, но и защото аз ще трябва да се запозная с неговото. И родителите ни ще трябва да се запознаят официално. Което определено може да завърши катастрофално.
Леко присвивам очи към далечината, убедена, че роклята на майка ми ще предизвика мигрена или епилептичен пристъп на някого от реда с хора, нуждаещи се от специализирана помощ.
Намирам горкия Франк до нея и забелязвам, че и той не изглежда съвсем наред. По лицето му са залепени много парченца от бяла салфетка, сякаш по бузите му е накацало семейство от бебета молци. Опитвам се да помахам незабележимо, което кара мама да скача още по-високо от мястото си и да размахва ръце нагоре като регулировчик на летището. Отвръщам й с дискретно вдигане на палец и тя ми отговаря с два, с вид на човек, който буквално ще се пръсне от гордост, а още дори не знае за частта с първенеца. Или за деветдесет и шестте процента. Нито за жилището в Айви Корт с оригиналните камини. След като чуе това, тя ще избухне, пълно биологично изгаряне, и тази древна зала ще изглежда като кървава сцена от кланица за зебри, с парчета от черен и бял сатен с неоново розови ресни, пръснати по покритите с дървена ламперия стени.
Навеждам се към ухото на Хариет и прошепвам: „Успех!“.
Биологично изгаряне и така нататък, но днес ще бъде най-страхотният ден в живота ни.
Издокараният ректор се отправя към центъра на сцената пред нас и удря гонга. Призовава за ред и публиката постепенно утихва. Той прокарва ръце по ръкавите на робата си в златисто и червено, пристъпва на подиума, наглася стойката на микрофона и започва церемонията за завършването по подобаващ начин, като се обръща към двамата професори на сцената.
Доктор Бърли седи вляво от известния декан, доктор Маргарет Уинтърс, и двамата са настанени в подобни на тронове кресла, облицовани с кафява кожа. Кимат на ректора и дават благословията си за започване на церемонията.
Той си прочиства гърлото.
— Днес сме тук, за да почетем невероятните постижения на най-добрите и най-умните си студенти, не само от Великобритания, но и от целия свят. Присъждането на докторска степен от университет „Банбридж“ е отвъд досега на мнозинството от хората. Необходими са невероятни интелект, талант и дисциплина, за да се постигнат подобни замайващи академични висини, и днес сме поласкани да бъдем в компанията на този елит. Моля, аплодирайте с мен всички наши студенти, завършили психология, които присъстват.
Следват насърчителни овации. Мога да чуя виковете на мама от дъното на залата.
— Днес обаче церемонията ще бъде малко по-различна от тези през последните години. Днес сме тук не само за да поздравим този випуск като колектив, но и за да отпразнуваме и признаем постиженията на определени индивиди от него.