Ръката й се премества към собственото й тяло и започва да поглажда копринената ликра на фланелката, която носи.
— Отлично, направо отлично. Продължавай да галиш плата, моля те, спокойно и бавно, точно както дишаш, става ли?
Тя кимва и затваря очи, а аз се възползвам тихо да дръпна резето назад и да отключа кабинката; Тийгън отваря очи и хваща ръката ми, за да излезе в откритото пространство на съблекалнята.
След малко се намира пред мивката, плиска лицето си с вода и се бърше с хартиените салфетки.
— Толкова съжалявам, Попи, не знам какво ми стана там. Сигурно си мислиш…
Дишането й отново се забързва и аз виждам как паниката се завръща в погледа й.
Слагам ръка върху собствената си фланелка, тя схваща намека и започва да ме имитира, докато бавно галя дрехата, спокойно, за да можем да усетим как коприненият плат се плъзга под пръстите ни, галим го в унисон с дишането си.
— Ти си си съвсем наред, прекрасна моя. Хайде да излезем от тук и да ти вземем нещо за пиене?
След като излезе на чист въздух на стадиона и изпи литър вода, Тийгън отново е поразителната усмихната тийнейджърка, която видях на игрището. Това е странното с пристъпите на безпокойство — връхлитат те бързо и силно и често изчезват по почти същия начин.
Лиан е там, при медиаплеъра — казвам й. — Да отидем и да намерим другите, след което може да се прибираме вкъщи. Умирам от глад.
Тийгън спира на място и ме хваща за ръката.
— Какво има? — питам я. — Всичко наред ли е?
Тя избърсва очите си.
— Просто при плеъра… баща ми ще бъде там. Имаш ли нещо против да… онова, което се случи преди малко, може ли да си остане между нас? Той толкова се тревожи за мен.
Хващам я под ръка и се преструвам, че запечатвам устните си, заключвам ги и изхвърлям ключа.
Лиан държи микрофона в ръка и е потънала в разговор със Сандра Скинър.
— Първата четвърт беше трудна — за да съм честна, мислех, че ще загубим заради начина, по който се представихме в тази ранна част от играта.
— И аз така — съгласява се Сандра. — Непохватни пасове, ужасна стрелба. Опитите на новата ви нападателна бяха доста жалки на моменти, за да бъдем честни — без посягане, неподходящи ъгли. Замислих се откъде ли сте я изкопали. И се надявах, че имате обратен адрес за рекламация! Но някак успяхте. Нещо се промени и „Убийците“ от Южен Лондон намериха структурата си, играта си — възползвахте се от шансовете си и ето какво стана! Абсолютно напрегнат край на един фантастичен мач. — Тя вдига ръката на Лиан във въздуха.
Тълпите на скамейките стават с бурно аплодиране и Лиан хвърля ярколилави магнитчета за хладилник към тях, всяко едно от които е с извитата емблема на „Джимбокс“.
Сандра шепне в ухото на висок, привлекателен мъж с много тъмна коса, застанал до Тийгън. Може би това е баща й? Изглежда твърде млад, за да има дъщеря тийнейджърка, но пък кой знае, ако той е в средата на трийсетте, а тя е на седемнайсет, предполагам, че е възможно. Мъжът кима и се усмихва на Сандра, после записва нещо в компютъра на медиаплеъра. След секунда песента на „Куин“ Don’t Stop Me Now гръмва от високоговорителите на стадиона и тълпите по скамейките напълно откачат. Сандра вдига одобрително палец към мъжа и започва победната обиколка с Лиан, която разхвърля торбички с безплатни неща, гривни, стикери и даже още магнитчета в морето от протегнати ръце.
Точно когато песента стига до последния припев, Тийгън ме вика при себе си, където е застанала с останалите съотборнички. Мъжът бутва един микрофон в ръката ми и започва да отброява: 3, 2, 1…
— Съдейки по реакцията на публиката, този стадион е получил убийствена треска! — започва той. — Невероятен мач, безкрайно вълнуваща втора половина. Е, като най-новия член на отбора, какво ще кажеш? „Убийците“ срещу отбор „Оксбридж“[34] на финала на Суперлигата: ще успеете ли?
Не знам какво да кажа. Очите му са в същия наситен шоколадов цвят като на Тийгън. И начинът, по който ме гледа, ме кара да се чувствам, сякаш ми е задал наистина важен въпрос.
— Виждам, че направо те потресох! И разбирам — това е голям въпрос, въпрос, който, без съмнение, хората ще обсъждат през следващите седмици, докато чакаме да видим двата най-силни отбора в английския нетбол да се изправят един срещу друг. Това, което знаем със сигурност, е, че битката ще бъде зрелищна. Та, мога ли пак да пробвам с вътрешен коментар — „Убийците“ като победители на Суперлигата, какви са шансовете?
Той ми се усмихва и аз усещам как бузите ми пламват. Откъсвам поглед от него, за да мога да си събера мислите и да изтърся някакви думи. И тогава го виждам — пластмасовия пропуск на врата му, върху който е изписано името му: Джейк Джаксън.