Присвивам очи, за да видя по-добре една много позната на вид снимка в горния десен ъгъл. „Блек Хорн“, от края на седемдесетте. Група от трима мъже с дълги коси, облечени в кожени дрехи: певеца, Джони-О, озъбил се отблизо в обектива; Каубоя Карлос, китариста, сграбчил инструмента близо до кокалестото си тяло като ниско окачен меч; и баща ми, провиснал над барабаните с разкъсана тениска, изпънал палец и кутре в обичайния му знак за дяволски рога. Странно е да го виждам толкова млад, макар да се опитва да изглежда прошарен и суров, с толкова нежни, свежи черти и блестящи очи. Какво ти се е случило, Рей? Как всичко така се е объркало?
Отново се завъртам към прозореца. Днес няма да мисля за него. Твърде съм заета. Твърде развълнувана. Плясвам с ръце. Идвай, днес, готова съм за теб.
Точно в шест часа Джейк Джаксън минава заднешком през двойните врати.
— Ти си тук! Знаех си, че ще дойдеш! — казва. Ръцете му са заети от две големи кафета. Поставя едното пред мен. — За теб. Нечовешко е да се започва работа толкова рано. Тази част никога не става по-лесна. Но ще свикнеш, повярвай ми.
Вдишвам топлия богат аромат. Колумбийско, тройно изпечено. Най-любимата ми смеска. И е екстра голямо, онова голямо, което повечето хора намират за неприлично и което съдържа поне четири пъти повече от препоръчваната дневна доза кофеин. Отпиваме в церемониално мълчание, докато кофеинът не започва да достига до нервната ни система, щастливото жужене на функционирането се обажда и двамата започваме да се освестяваме.
— Е, какво очакваш? — пита Джейк.
Приликата с дъщеря му е поразителна. Като две капки вода са, което ме отпуска и ме кара да се чувствам, сякаш някак го познавам чрез Тийгън.
— Ами малко административна работа, предполагам. Доста ме бива в тези неща; мога да приемам съобщения, да отговарям на имейли, да нося кафета, закуски. Мога… Само секунда. — Започвам да ровя в чантата за тефтера си. Откривам го, изваждам го и прелиствам цветния индекс отстрани.
— Какво е това? — пита Джейк.
— О, нахвърлила съм си няколко бележки. Снощи проведох малко проучване: как да успееш в радиото, пет ключови начина да блеснеш в радиопредаването, как да бъдеш идеален стажант в осемдесет и шест прости стъпки, подобни неща. Това наистина е ново за мен, никога преди не съм била в студио, така че… — Изкашлям се в ръката си просто за да попреча на нежеланите думи да се изливат от устата ми. Разбира се, това е само стаж, но има купища други хора, които биха приели предложението на Джейк на мига, така че колкото повече крия незнанието си, толкова по-добре. — Наистина съм благодарна и развълнувана да бъда тук. Каквото искате от мен, само кажете. Бързо се уча.
Той се засмива и протяга ръка.
— Може ли?
Подавам му тефтера и Джейк преминава с палец по изписаните ми на ръка, с прегънати краища, разноцветни страници с бележки, подчертани извадки и резюмирани важни точки. Всъщност бях започнала да проучвам други работни места в университети извън „Банбридж“ снощи, но открих, че търся в Гугъл често задавани въпроси за радио при всяка възможност. Може би перспективата за тази работа в 105 FM ме привлича все повече и повече. Дали наистина е възможно за мен да съществуват живот, надежда и място извън академичните среди?
— Много впечатляващо. Не си провела малко проучване; провела си голямо проучване.
Свивам рамене, очарована да бъда добър ученик.
— Обичам да съм подготвена.
— Ясно, разбирам.
Той облизва устни и се навежда напред в стола си, така че да подпре лакти на коленете си. Изглежда объркан.
О, божичко, Джейк ще ме прати да си ходя! Ще каже, че всичко е било една голяма грешка и вероятно е по-добре да си тръгна сега, преди да сме изгубили още време…
— Как да се изразя? — Той потупва с пръсти по тефтера. — Опасявам се, че цялото това проучване е било пълна загуба на времето ти. — Отгръща на случайна страница и минава с пръст по нея. — По-голямата част от съветите, които имаш тук, неща като: „предварително измисли интересни въпроси, които да зададеш, променяй тона на гласа си и издавай насърчителни звуци, за да покажеш, че слушаш внимателно, повтаряй това, което току-що са ти казали, или го обобщавай“… Наистина искам да забравиш всички тези работи. — Затваря тефтера. — Пълни глупости са.