Джейк свива устни и свъсва вежди.
Астрал обяснява:
— Клоуи Фокс е на двайсет и е известна с правене на секс по телевизията, и това е всичко. Това обобщава всичко, което е допринесла на света. — Обръща се към мен: — Е, Попи, ще те запозная с екипа зад кулисите; те ще ти дадат данни, за да се логваш, и ще ти покажат тънкостите, свързани със социалните медии, рекламата, акаунтите и всичко останало, и ще те заведат в стаята с писмата. След това ще получиш достъп до имейла на шоуто и можеш да започнеш да разчистваш входящата ни кутия. Как ти звучи?
Кимам пламенно.
— Добре, народе, почти е време за шоуто. Попи, следващото ходене за кафе е в девет. Кафене „Пол“ се намира на пазара; той ще те очаква.
В 8,50 тръгвам към кафене „Пол“, на един хвърлей от студиото. Това е най-красивото кафене, което някога сте виждали. Ленени покривки на райета, свежи цветя, закачлив френски джаз се носи тихичко за фон заедно с най-апетитната миризма на прясно изпечен хляб. Сладкарският щанд е произведение на изкуството: лъскава мозайка от парчета плод и тестени сладкиши.
— Bonjour, mademoiselle! Ça va[35]? — подвиква усмихнатият мустакат сервитьор зад тезгяха.
– Ça va bien! Trés bien[36]! — отвръщам аз.
Това място е рай. Защо никога преди не съм била тук? На кратко разстояние с автобус от нас е и въпреки това дори не знаех, че съществува. Прекарала съм толкова време далече от дома, че съм забравила какви изумителни места съществуват пред вратата ми. От сега нататък ще преоткривам родния си град сантиметър по сантиметър, профитроли[37] по профитроли, френски макарон[38] по френски макарон… любимите ми!
Докато минавам обратно през двойните врати с кафетата, мога да чуя гласа на Астрал, който гърми от остъклената апаратна.
— Аз лично наистина усещам, че днес ще бъде удивителен ден! — Тя вдига поглед към огромния часовник. — Отново сме в ефир след две минути, Джейк. Подготви се да ги разбиеш.
Не мога да повярвам колко бързо минават дните. До четвъртък вече се чувствам напълно като у дома си в студиото на 105 FM. Чувствам се като част от екипа, част от семейството. Поглеждам през прозореца, за да се насладя на изгрева, бликналата великолепна златна симетрия, обагрена с невероятни нюанси пастелно лилаво и бледорозово, която се простира над града. Не съм религиозна, така че ми е трудно да разбера на кого трябва да благодаря, но благодарност определено е необходима. Така че благодаря на щастливата си звезда, където и да се намира тя. Астрал ме вика.
— Попи, ела насам. — Излизаме от студиото, далече от панорамата на хоризонта, и тя ме насочва към малка стая за писма без прозорци в края на коридора. — Добре дошла в стаята за писма. Най-добре ще бъде да се скриеш тук, за да съм честна, настрана от цялата драма. Керъл Кинг е на път и е в едно от настроенията си. — Астрал превърта очи.
— Коя е Керъл Кинг? — питам аз.
— Големият шеф на радиосекцията, така че трябва да слушаме. Тя е кошмар. Избира вида пред същността при всяка възможност — абсолютен медиен лешояд. Ако нещо привлича внимание, добро или лошо, тя му скача, независимо от всичко друго. Затова и Клоуи Фокс ще бъде в студиото днес. — Астрал имитира, че пъха пръст в гърлото си, за да повърне. — Така че най-добре да останеш тук за момента, става ли? Има купища за разчистване. Оставям всичко на твоята преценка. Нарежи ги или ги изгори, ако искаш: ти решаваш. Забавлявай се! — подвиква тя и изчезва през вратата.
Оглеждам се наоколо. Не е толкова зле. Около дванайсет големи черни чувала, шредер, класьор, лаптоп и преносима печка. Почти като моя естествен хабитат. Разкъсвам първия чувал.
Не забелязвам как минава времето, докато Астрал не подава глава иззад вратата.
— Еха, добре си се справила! Бързо работиш, Попи!
Вече съм прегледала, подредила и нарязала по-голямата част от всичко; тъй като деветдесет и пет процента бяха стари записвания за състезания, писма от почитатели, молби за поздрави, данни за турнета на знаменитости и шепа странни оплаквания за сатанинска музика, беше доста лесно. И какво право имам да се оплаквам? Определено е по-добре от четене на карти таро.
— Нещо, което да си струва да се запази? — пита тя, като не изглежда особено обнадеждена.