— Така че нека да видим къде можем да променим нещо за теб, Бени. Описал си се като „самотен“ и „отшелник“. Мисля, че като цяло се приема, че хора, които живеят на отдалечено място или социално изолирани, го правят, защото искат да обърнат гръб на обществото или за да бъдат сами и далече от други хора. Все пак, ако не възразяваш, Бени, ще се съсредоточа върху няколко неща, които забелязах в писмото ти и които ми подсказват, че може би твоят случай не е такъв.
Изучавам писмото в ръката си — толкова деликатно, толкова прочувствено. Наистина се надявам, че Бени е някъде там и слуша в момента. Джейк се обръща към мен, следи внимателно, с показалец потупва по устните си. Мисля, че нещата вървят добре. Всъщност знам, че вървят добре. Усещам го.
— Вярвам, че тук има нещо друго. Разбира се, ти сам си избрал да се преместиш в контейнера и да създадеш пространство между себе си и останалите; обаче начинът, по който се описваш като „скучен“ и „безинтересен“ и пишеш, че хората от селото са „мили“, задето те приемат по някакъв начин, ми говори, че ти си създал това разстояние не защото си бил отхвърлен от обществото, а защото си чувствал, че не си бил достоен да бъдеш част от него. Това е капан, в който лесно се пада, Бени. Повярвай ми, аз самата съм го правила. Дълго време се описвах като срамежлива и тиха, докато не започнах да осъзнавам, че съм надраснала тези определения. Вече не бях този човек. А самоопределенията ми ме спираха да правя нещата, които исках, спираха ме да се сближа с хората, които харесвах.
Сещам се за Том. Като си помисля, че едва не си отидох у дома, вместо да се срещна с него сама. Потръпвам при мисълта.
Джейк се навежда към мен.
— Но ако вярваш в тези неща за себе си, Попи, какво можеш да направиш по въпроса? Как се убеждаваш, че те не са верни?
Астрал кима от кабинката си. Отново сме на прав път.
— Страхотен въпрос, Джейк. Наистина страхотен. Всички ние имаме убеждения за себе си, които можем да определим като вътрешни убеждения — те може да идват от детството ни, от родителите ни, от връстниците ни. Могат да бъдат вкопани много дълбоко и могат да бъдат положителни или отрицателни. Например, ако вярвам, че пея ужасно, тогава музикалните ми умения най-вероятно ще се влошат, защото не се упражнявам, така че това се превръща в самоизпълняващо се пророчество. Но ако вярвам, че съм даровита певица, тогава ще имам повече увереност да пея, следователно ще пея по-често и упражненията с гласа ми ще доведат до постоянен напредък, така че…
— Така че това също ще се превърне в самоизпълняващо се пророчество — завършва Джейк.
— Именно! Веднъж щом приемем, че вътрешните ни убеждения могат да работят за или срещу нас, вече сме на път към по-добро бъдеще. Така че, Бени, в твоя случай смятам, че ти имаш отрицателно вътрешно убеждение, че си скучен и че ако доближиш хората или общуваш с тях, те ще те намерят за безинтересен. Заради това ти си пазил думите и мнението си за себе си и сигурно си позагубил форма в изкуството да се води разговор. Трябва отново да се върнеш в играта!
— Попи, смяташ ли, че ще е правилно да кажем, че Бени може би е малко строг към себе си; имам предвид, откъде знае той дали е скучен, или безинтересен? Ако сега вляза в кръчмата в селото му и попитам хората там: „Какъв е Бени?“, те може да ми го опишат като душата на компанията!
— Това е съвсем вярно! Напълно, напълно вярно. И когато имаме лични убеждения за себе си, които са силно субективни, трябва да проучим доказателствата за тях много внимателно. Та нека да погледнем писмото на Бени. Той очевидно е харесван и дори обичан от хората в селото, тъй като те го канят да работи при тях и дори го препоръчват на други; и една новопристигнала красива жена също много го харесва. Затова мисля, че Джейк е на прав път. Бени, знаем, че ти се смяташ за скучен; защо го вярваш или чия е вината това убеждение да влезе в главата ти, в момента наистина е без значение — свършило е, приключило е, в миналото е. Време е да започнеш начисто. Убедена съм, че ти всъщност искаш да общуваш, да се срещаш и да се сближаваш с хората, особено с новата си приятелка.