Не мога да се спра. Пиша на Том на пияна глава, след което припадам.
19
Добре, това е то. Понеделник е. Първото официално шоу, което водя съвместно с Джейк. Името беше променено и обявено като „Сутрешното шоу на Джейк и Попи“ и аз съм повече от развълнувана.
Когато се събудих сутринта, мама вече беше в кухнята, напълно облечена, с пълна английска закуска на масата.
— Голяма закуска за голям ден — заяви тя.
— Мамо, толкова е рано. Защо си станала?
— Не можах да спя. Твърде развълнувана съм.
Да. Вълнението е страхотен евфемизъм за абсолютен ужас. Аз самата също не можах да спя много. Така че отидох до скривалището си с писмата без отговор, изпратени до Хилъри, седнах на старото си училищно бюро и писах отговори, докато не стана време да се приготвям за работа. Беше страхотно. Помогна ми да разбера какви неща тормозят хората и се надявам, когато получат отговора си, дори да е минало много време, за да се възползват от съвета, да узнаят, че някой поне е прочел писмата им. Че на някого всъщност му пука.
Когато пристигам в студиото, Джейк и Астрал са уредили да доставят голям поднос с френски макарони от кафене „Пол“, заедно с балони и знаменца, за да отпразнуваме започването на преобразеното шоу. Опитвам се да контролирам дишането си. Аз искам предаването да стане тотален хит точно колкото и те.
Сядам на мястото си и се подготвям за предстоящата сутрин.
Не разбирам какво се е объркало. Минават два часа и нищо. Нищичко.
— Еха, тази сутрин наистина минава бързо — само да ви напомня, че доктор Попи е тук, на живо в студиото, готова и с желание чака да приеме обажданията и да отговори на имейлите ви или съобщенията ви, касаещи всяка част на живота ви, за която се нуждаете от подкрепа. Остава само около час да споделите тези проблеми с нас в 105 FM. — Джейк рекламира нежеланото ми присъствие за четиридесети път. Аз си драскам как хората си запушват ушите.
Никой не се обажда. Никой не пише имейли. Нито един от четирите милиона верни слушатели на 105 FM не иска да вдигне телефона си или да ми напише съобщение тази сутрин. Нито едничък. Думите, неотговорени очаквания, изобщо не стигат да опишат колко съкрушително разочарована се чувствам. Трудно ми е да повярвам, че всички хора в Лондон са се събудили щастливи и без проблеми. Какво се е объркало толкова? Защо ми се случва това? И за да е още по-зле, казах на ВСИЧКИ да слушат днес. И всички, които познавам, са казали на всички, които те познават, че днес ще съм в радиото. НА ЖИВО. Така че там има милиони слушатели; обаче те просто ме слушат как се провалям с гръм и трясък. Не, дори не е толкова драматично и зрелищно… те слушат как се пържа и сгърчвам.
Може би се е случило някакво чудо. Може би късно снощи в града е пристигнал някой мистериозен Хамелнски ловец на психологически неразположения[40] и е извел всички модерни социални призраци на междуличностни конфликти, съмнение в себе си и екзистенциално отчаяние. Съмнявам се. По-скоро е добрият класически случай на отхвърляне. Те не ме харесват; може би доктор Уинтърс е била по-схватлива, отколкото й признавах. Липсва ми чар, нужното присъствие, което да привлича хората. Да. Чувала съм го и преди. Всичко това беше нелепа идея, нелепа и страшно унизителна.
В края на шоуто сме и изглежда, че то е пълен провал. Въпреки че всички смятаха Хилъри за такова чудовище, нея очевидно я е бивало много повече от мен да привлича вниманието на слушателите. Нито един слушател не се е обадил. Това е шокиращо зле. Запратих графиките с рейтинга на монитора на Астрал главоломно надолу.
И въпреки това Джейк изглежда напълно спокоен от липсата на реакция. Решил е, че е просто защото това е нова част; на хората им отнема малко време да свикнат с промени на установената им рутина.
— Няма за какво да се притесняваш, Попи. Дай им време и обажданията ще дойдат — казва ми.
Вижда, че съм разстроена, макар да се опитвам да изглеждам оптимистично настроена. Между частите го моля да ми покаже как се пускат звукови ефекти и предварително записани реклами; избираме една песен заедно; създаваме няколко нови гатанки за „Вие правите картите“.