Докато ядем последните френски макарони, Астрал започва да почуква като обезумяла по стъклената преграда. Маха ни.
— Попи, имаш проблем!
Да, мисля, че съм наясно, Астрал. Аз съм доктор без пациенти. Водещ без слушатели. Безполезна съм като колело без колела. Знам, че имам проблем. Странното е, че тя изглежда толкова шибано щастлива от този факт!
Вдига ръка до ухото си в жест за телефонно обаждане, след което казва безгласно:
— Имаме СЛУШАТЕЛ! Слушател с ПРОБЛЕМ за ТЕБ!
Сядам изправена в стола си, отпивам глътка вода и се навеждам към микрофона.
— Добро утро, слушателю, тук е доктор Попи, споделете какво ви измъчва.
Следва свистене и щракване. Слушател едно: госпожица Димийнър[41] от Южен Лондон се изписва върху екрана ми.
— Слушател едно, госпожица Димийнър от Южен Лондон, още ли сте на линия?
— Здрасти, да, на линия съм и имам въпрос за доктор Попи. Там ли си, Попи?
— Да, тук съм.
— ОЩЕ ЛИ СИ ТАМ, ПОПИ? Може ли да говориш ясно и силно? Трудно чувам, така че ще трябва да говориш по-височко, ако искаш да те чувам. А сега кажи, ТАМ ЛИ СИ?
О, божичко. Това с Шанис. Бих познала нахакания й акцент навсякъде. Каза ми, че ще бъде зад мен и сто я. Спасява ме от позор. О, Шанис, диамант такъв. Обичам те, момиче.
Протягам ръце над главата си, изправям се и крясвам в микрофона. силно и ясно:
— Да, слушателю! ТУК СЪМ!
— А, добре. Защото се нуждая от помощта ти. Познавам една млада жена, тя е забавна, умна, силна и красива. Но не го осъзнава. И знам, че ще кажеш, ами това е много хубаво. Кой иска да е около човек, който се мисли за голямата работа. Моята мисъл е обаче, че тази млада жена НАИСТИНА не го осъзнава. И проблемът е, че тя не е единствената такава жена, която познавам. Виждам подобни жени навсякъде, на работа, сред приятелите и семейството ми. Защо тези момичета просто не вярват в себе си?
Сърцето ми се разтуптява в гърдите. Шанис ме кара да се замисля. Защо момичетата не вярват в себе си? Защо аз не вярвам в себе си? Как бих могла да вдъхновя някого, ако продължавам да се съмнявам в собствените си способности и да вярвам в провала вместо в успеха?
— Благодаря, слушателю, благодаря, че вдигнахте телефона тази сутрин, и благодаря, задето зададохте такъв чудесен въпрос. Какво бих могла да кажа? Покажете ми жена, която не се съмнява в себе си, а аз ще ви покажа рядък екземпляр. Независимо дали е външният ни вид, взаимоотношенията ни или представянето ни в работата, винаги има нещо, което ни се иска да променим. Винаги има нещо, което смятаме, че можем да направим по-добре, нещо, от което ни се ще да имаме повече, и нещо, което ни се иска да нямаме изобщо. Големите ми ръце. Онази чупка на носа ми. Заобленото коремче, което вече не мога да побера във вталяващото бельо и което не помръдва, независимо колко коремни преси правя и независимо от колко въглехидрати се отказвам.
Покажете ми една разкошна жена с прекрасно семейство и страхотна позиция в работата и се обзалагам на голямата й заплата, че има нещо, което намира в себе си и й се иска да може да промени. Проучване сред най-влиятелните жени по света показа, че всички те имат едно значимо общо нещо. Всички те страдат, по един или друг начин, от невидим симптом — липса на увереност.
Преглъщам силно. Впускам се в темата. Това е важно.
— И знам, че е истина, защото самата аз го усещам. Усещах го преди пет минути, преди да се обадите, госпожице Димийнър. Мислех, че съм се провалила, че не заслужавам. Че не ставам.
Астрал кима пламенно зад преградата. Тя също го усеща. Знам, че не съм сама тук.
— Е, така ли се раждаме? Или се учим на това през живота си? Мисля, че е заучено поведение. А от всичко, на което се учим, можем, разбира се, и да се отучим. Та какво могат да направят тези жени за себе си? Какво можем да направим, за да добием повече самочувствие? Бих казала да направим нещо, което адски ни плаши, и да се провалим. И да повторим. Да повтаряме, докато не спре да ни пука кой гледа.
— Харесва ми, доктор Попи. Харесва ми, защото го разбирам. Но не мислиш ли, че има нещо, което можем да направим, за да покажем на тези момичета и жени навсякъде, че ги подкрепяме?
Ха! Шанис и нейните движения. Тя е истинска социална активистка. Но какво можем да направим? Нещо видимо, нещо значимо, но достатъчно просто, за да искат хората да го направят, да искат да участват.
Мисля си за уверени, силни жени, които се подкрепят една друга, които са подкрепяли мен, и лилавият екип на „Убийците“ незабавно изскача в ума ми.