Поглеждам я, парализирана от недоверие.
— Наистина?
— Наистина. Не може да бъде по-истинско от това. Целият интернет е ПОЛУДЯЛ!
— О, божичко, какво направих? Мислех, че ще бъде само… Всъщност така и не се замислих особено.
Астрал ме поглежда в очите.
— Понякога се случва по този начин. Правилният човек казва правилното нещо в правилния момент. Сякаш има инстинкт, знае какво има нужда да чуе светът, какво има нужда да помни. И това, Попи, това е един от тези моменти. Седни там, поеми си въздух и се ощипи, за да се върнеш в реалността, докато ти донеса кафе. Какво ще пиеш?
— О, лате, моля. И един лилав френски макарон!
Свивам юмруци и се намествам на мястото си. Как? Защо? Кога? Чувствам се толкова добре. Без никакво съмнение, чувствам се страхотно.
21
Може би това хапливо зимно, подобно на приказка време, това време за сгушване, пращящ огън и уютна кръчма ме кара да си мисля, че съм влюбена. Влюбена в работата си, в приятеля си и в момичетата от нетбола. Спечелихме полуфинала на косъм, но въпреки това ще участваме във финала на Суперлигата. Което е огромно постижение. Дори изглежда, че е възможно да спечелим. И сме в БОЙНА ФОРМА. Всичко върви толкова добре, че понякога получавам пристъпи на страх. Снощи сънувах, че се намирам в казино и печеля. Заобиколена съм от хора, които ми казват колко съм прекрасна, и всички пием и се смеем. Залагам отново, почти небрежно, но се пада грешното число и губя всичко. Костюмираното крупие събира чиповете пред мен, тълпата наоколо ми се разпръсва и оставам сама. Без нищо. От герой до пълна нула за част от секундата.
Отварям прозореца на спалнята си и вдишвам щипещия студен въздух. Това време е идеално. Това време може да накара хората да се влюбят. Това е онова време, в което светът изглежда щастлив, мирен и величествен, а хората са с розови бузи и свежи лица, келнерите ти се усмихват, непознати ти отварят вратата и улавяш части от весели песни, докато преминаваш от магазин към бар, към ресторант, към кръчма, хванал за ръка разкошното си гадже.
Двамата с Том сме заедно, на практика неразделни, ВСЕКИ ДЕН от деня, в който той ми подаде цветята на стъпалата на метрото в Брикстън преди почти месец. Това се брои за сериозна връзка. Защото, разбира се, не става дума само за дните. О, не. Също така и за нощите. И, О, БОЖЕ МОЙ. Не съм изпитвала това, което изпитвам към него, покрай него, при мисълта за него или само при споменаването на името му, към никой приятел, колега или познат.
Вчера срещнахме един негов приятел, докато карахме кънки на лед, и той ме представи като гаджето си. Забравете ледените скулптури. Бях готова да се разтопя. Значи, той официално е моето гадже Том Джоунс. Завъртам думата в устата си като нещо сладко, готино и изискано. Изричам го на глас, пробвам го като нов подпис. Изписан с нова химикалка с гел. Нова химикалка с брокатен гел. Моето гадже. Не звучи ли твърде тийнейджърски? Твърде несериозно?
Обмислям думата „партньор“. Моят партньор Том Джоунс.
Звучи, сякаш двамата ще ограбваме банка заедно или ще отваряме адвокатска кантора. Не, ще си остана с „гадже“. Том Джоунс, най-забавният, секси и апетитен мъж, до когото НЯКОГА съм се доближавала, е мое гадже. И аз съм в пълен възторг. Не мога да го сведа до едно нещо. Той е забавен. Той е честен. Той е мил. Той ме изненадва. Той ме слуша. Той е пълен с планове, проекти и мечти и аз се чувствам безкрайно доволна, когато двамата лежим в мълчание и четем списания на килима или когато ме измъква навън да потичаме през парка, или когато ям голям бъргър от „Мръсни чепове“ пред него, оплескала цялото си лице с каша от майонеза и горчица. Знам, че го обичам, защото той ми вдъхва живот. Кара ме да се чувствам, сякаш съм достатъчна. Посред нощ ме прегръща и мърмори името ми. Сутрин ме целува по главата, въпреки че косата ми прилича на колосана, а очите ми на две черни дупки от забравена очна линия.
Та, да… времето. Това време е идеален фон за нас. Време, в което искаш да останеш сгушен вътре, време, в което красив мъж да ти предложи да останеш в леглото до още по-късно през уикенда, защото е твърде студено, за да ставаш, след което имаш разрешение да останеш вкъщи, с глава върху гърдите на любимия, да го галиш и в общи линии просто да го обожаваш.
Влюбена съм във всичко. Стоя в стаята си, изпълвам дробовете си с домашната миризма на варени картофи и зеле, които Франк си приготвя в кухнята. Прокарвам пръст по името, което изгравирах върху бюрото си преди петнайсет години. Изглежда, че ОТНОВО съм влюбена в Том Джоунс. Ако изобщо някога съм спирала да го обичам, разбира се.