Лаура поклаща глава.
— Не е чак толкова велико. Вече живея сама от три години и може да бъде много самотно, повярвай ми. Вечерите се влачат, подскачаш от всеки шум в къщата. Мразя да живея сама: твърде много стаи, твърде много празнина.
Поглеждам я. След това и Джес. След това пак Лаура.
— Къде живееш, Джес? — питам.
— Кенингтън.
— Ами ти, Лаура?
— Камбъруел.
— Хора, вие сте почти съседи! Можете да прекарвате част от времето си заедно! Джес, ти можеш да получиш спокойствието и чистотата си в дома на Лаура; и, Лаура, Джес може да идва да ти прави компания!
Лаура се изчервява.
— Само ако искаш, Джес. Не бих искала да преча на плановете ти.
— Луда ли си! С удоволствие. Не подозирах, че живеем толкова близо. Географските ми познания за Лондон се изчерпват с картата на метрото. След като изляза над земята, нямам представа кое къде се намира. О, Лаура, да го направим! Ще донеса бутилка разкошно австралийско бяло вино, което пазя за специални случаи.
За пръв път виждам как на лицето на Лаура се появява широка усмивка.
— А аз ще сготвя. Обичам да готвя. Ще приготвя моето ритото. Не съм го правила от толкова отдавна — казва тя.
Лиан подава глава зад ъгъла.
— Стига сте дрънкали, излизайте на игрището. Имаме да играем мач.
Докато загрявам и си правя обиколките по вътрешното игрище, си мисля за онова, което каза Джейк, че „Убийците“ са променили живота на Тийгън. И аз го усещам. Ние се грижим една за друга. Ние някак си си принадлежим, въпреки различията си, ексцентричностите си и миналото си. Ние си пасваме. И си пасваме идеално. Три пъти седмично идвам тук да тренирам с тези момичета. Събираме се в дъжд и пек, изтощени, разорени, ядосани или покрити с бебешко повръщано. Идваме право от офиса, право от приготвянето на вечеря, право от петнайсетчасова смяна, веднага след като сме били уволнени или след като са ни отказали банков заем. Но идваме. Събираме се тук. Същото място, същия час, през ден. Това е ангажимент към играта, разбира се. Но повече е ангажимент една към друга. И когато вложиш толкова много в нещо, си струва да се бориш за него.
Два часа по-късно се намирам в офиса на агента по недвижими имоти, все още в екипа си за нетбол, потна и със зачервено лице. Лиан имаше проблеми с гледането на децата, така че не можа да дойде с мен, но ме потупа по гърба, пожела ми успех и покани всички на предстоящото празненство в новия ми дом.
— Но не и преди финала — прогърмя Ники и останалите от отбора закимаха в категорично съгласие.
Датата за финала на Суперлигата срещу отбор „Оксбридж“ е ясна, точно след две седмици. Смятаме, че сме във форма: добра връзка, правилни пасове, здрава защита, две силни стрелящи. Е, една силна стреляща, тъй като майката на Тийгън я извади от отбора, за да се увери, че момичето не се разсейва от кандидатстването си за стипендия в спортна академия в Щатите. Изабел, новата инструкторка по кросфит от фитнеса на Лиан, ще се присъедини към „Убийците“, за да допълни бройката ни. Преди е била най-добрият ММА боец в родната си Полша. Радвам се, че е на наша страна.
Докато реалността на това, което върша, попива в ума ми, започвам да се чувствам много развълнувана. Мой собствен дом. За да правя каквото поискам там. Да каня хора и да споделям апартамента си с тях. Харесва ми идеята на Лиан за парти по случай настаняването в новия ми апартамент, с момичетата от нетбола, Том, Джейк и екипа от радиото. Ще има музика, питиета, декоративни лампички, хапки. Няма да прилича на студентско парти, където хора разбъркват с вилици изветрели питиета в пластмасови чаши, което води до секс с дрехите на дивана и завършва с драйфане в кенефа.
Не, сега това е зад гърба ми.
Ще направя изискано парти, за възрастни, елегантно, но не официално; простота с изтънченост. Всички ще се радват на лимончелото и джина от ревен и ще възклицават колко са страхотни панделките от краставици. Ще има смях. Ще има любов. Ще има чипс с домашно приготвена пикантна салца, толкова вкусна, че ще обедини хората, които ще кимат ентусиазирано с пълна уста.
Агентът изглежда мил. Някъде на моята възраст е, носи син костюм по поръчка, който подхожда на чупливата му гелосана коса и тъмните му оформени вежди. Усмивката му е кратка, на много зает човек, много деловита. Той ми подава няколко страници с налични имоти, допълнени със снимки, описи и етажни планове, и двамата се качваме в колата.
— Ще бъда откровен с вас, госпожице Блум — казва ми, докато включва на скорост и излиза на задна на пътя. — Това, което твърдите, че искате, и онова, което бюджетът ви твърди, че можете да си позволите, са две напълно различни неща. — Той се включва в движението и ми говори през страничното огледало. — Настоящият ви бюджет такъв, какъвто е… ами наистина е в дъното на пазара.