— Вземам го.
Представям си как мама и Дейвид Дикинсън[42] захлупват лице с ръце в отчаяние.
— О, добре, това беше бързо решение! Поздравления — казва ухиленият агент. — Добре дошли в новия си дом. — Той кима щастливо и взема куфарчето си.
Чувството е ТОЛКОВА правилно. Тук ще се събуждам в прегръдките на прекрасния си мъж с трапчинки, увита в бели чаршафи от египетски памук, ще се къпя в смесените аромати на прясно кафе и мъжествено ухание на мускус. Ще има също кроасани, шоколадови кифлички и тихия звук на Концерта за пиано на Шопен за фон. Двамата ще стоим на този огромен еркерен прозорец с изглед към градината и града в далечината като капитани на собствената си съдба на щурвала на огромен презокеански кораб, управляващи руля към споделеното ни бъдеще. С пълна пара напред.
— Ще ви изпратя договора и подробностите, за да прочетете всичко. Има някои такси за обслужване, наем на земята, общински екстри и задължителни приноси, подобни неща.
Махвам с ръце. Спри с дрънканиците, агенте, спри да замърсяваш мечтата.
— Няма нужда. Идеално е — уверявам го. — Къде да се подпиша и кога мога да се нанеса?
Подписвам всичко, около десет документа, изписани със ситен шрифт, който започвам да чета, след което се отказвам, тъй като и без това нищо не разбирам; архаичен средновековен език от искания, наказания и неустойки. След като приключвам с това, написвам чек с толкова нули, че стисвам очи, докато се подписвам.
Агентът ми подава ключовете. Когато предлага да си стиснем ръцете, аз се накланям напред и вместо това силно го прегръщам. Той се опитва да се изплъзне, за да предпази костюма си, но аз само го стискам още повече.
И накратко, не съжалявам за нищичко.
23
Всяка сутрин Джейк минава с гръб през двойните врати, понесъл две огромни кафета. Всяка сутрин ги изпиваме заедно в ритуално мълчание и се подготвяме да посрещнем деня. За мой огромен шок и изненада, всички обожават шоуто. Франк е купил високоговорител, за да може той и всички останали на Електрик Авеню да чуват двама ни с Джейк през глъчката на пазарния живот. Майка ми праща съобщения с молби от бивши затворнички на всеки час, вариращи от АББА до Еминем, с кодирани съобщения като: Надявам се всичко да си остане добре при теб и Не съм те виждала особено напоследък, къде се криеш? Изглежда, нещата се развиват все по-добре.
Астрал влита през вратата с графиката и отчета с рейтинга. Тази сутрин е най-добрият до момента. Толкова добър, че тя изтичва до прозореца, отваря го, подава глава навън и реве към художниците, мимовете и музикантите отдолу: — Официално е! Върнахме се! 105 FM се завърна на върха! Да го духате, Сити FM, да го ДУ-ХА-ТЕ!
Трябва да изпрати съобщение на пресата и брифинг на акционерите, така че ние отговаряме за себе си тази сутрин, но вече сме екип, здрав като скала, и всичко е под контрол.
Джейк ми обяснява, че 105 FM е било на върха още откакто хората са наричали радиото „безжично“. До тази година, когато съперническата станция Сити FM не започнала да привлича слушатели; първо незначителен брой, но наскоро прераснали в десетки хиляди всяка седмица. Имало събрания на изпълнителните директори, консултации, проучвания, подробни анализи; някои ключови хора от ръководството били уволнени. 105 FM били принудени да преосмислят онова, което правят, онова, което са, и онова, което им пречи да бъдат на върха като предпочитаната радиостанция за слушателите в столицата.
— И какво се оказа? — питам аз.
Джейк се намества на мястото си и поглажда брадичка замислено.
— Това е нова ера за радиото. Сега е по-трудно и с по-голяма конкуренция от всякога, така че е лесно да загубиш идеята. Спряхме да слушаме слушателите си, колкото и тъпо да звучи това. В днешно време те имат по-голям избор, отколкото са имали някога досега — не си съперничим само с безкраен океан от дигитални станции по цял свят, но и с аудиокниги, предавания, плейлисти… Имаше момент, в който си мислех: радиото е мъртво. Няма го. Вече няма място за него. Какво повече би могло да предложи то на някого от личните му, собственоръчно подбрани, безплатни, получавани мигновено песни, статии и интервюта? — Той се обръща към мен, с пламенен израз на лицето, умоляващ ме за отговор.
Не знам какво да кажа. Обичам това, което върша, но далеч не съм експерт; по-скоро просто „давай и се надявай на най-доброто“. Какво разбирам аз от слушатели и прогнози за излъчване? Работата ми е само да слушам и да се опитвам да измисля най-добрия отговор за човека в другия край на линията. Точно толкова просто и неусложнено е. Прехапвам устна и се усмихвам съчувствено.
42
Английски експерт по антики и телевизионен водещ на предаването „Отгатнете цената“. — Б. пр.