Той вдига телефона пред двама ни и аз се сгушвам в него за селфи. Мерси, Гав, но за момента не планирам. Всичко, от което се нуждая, е тук.
И стисва ръката ми.
— Труден избор ли беше това? — питам го.
— Кое?
— Да не заминеш за Австралия с Гав?
Той преглъща и прокарва пръсти през косата си.
— Не. И едновременно да.
— Разкажи ми.
— Аз измислих идеята. Проучих, оформих бизнес плана, точно както направих за „Джимбокс“.
— Какъв беше? „Джимбокс в Долната земя“?
Том поклаща глава, вдъхновен и сияещ.
— Не, това бе различно. Лични тренировки на ново равнище. Пълна програма за оформяне на цяло тяло, разработена лично за конкретния човек. И сигурно си мислиш, че това е правено и преди, но при нас беше различно. Създадох всички упражнения, хранителните планове, плейлистите, комуникацията със социалните медии. Изглеждаше невероятно и Австралия беше идеалното място, на което да започнем. Двамата с Гав трябваше да го направим заедно.
— Какво се случи?
— Ами изскочиха няколко непредвидени разхода във фитнеса — счупени машини, течове, такива неща. Сринаха ни финансово. Леон се включи и ни прецака допълнително, така че не можех да оставя Лиан. Тя не ми е просто бизнес партньор, тя ми е сестра.
Кимам разбиращо.
— Съжалявам, Том.
Той вдига рамене.
— Всичко е наред. Нещата се подредиха добре. И сега ние сме тук.
— Така е.
И двамата се гмуркаме обратно под завивките.
Станало е почти обед, докато се изкъпем и облечем. Аз приготвям кафе, защото това всъщност е всичко, което имаме. Вътрешната ми богиня домакиня все още не се е проявила. Въпреки добрите ми намерения, все още не съм успяла да снабдя апартамента с основните неща. Взех всякакви сладурски принадлежности и малко убийствено секси бельо, но не спирам да забравям неща като млякото. И чували за кофата за боклук. И препарат за миене на чинии. И прибори.
Пием кафето си чисто и се опитваме да решим какво да правим през деня — парк или кино, или пълна английска закуска в някое евтино заведение? Телефонът ми започва да звъни; Астрал е. Обажда се в неделя сутринта? Сигурно е важно. Отивам до еркерния прозорец, за да приема обаждането. По тона й разбирам, че не е в най-доброто си настроение.
— Здрасти, Попи, извинявай, че се обаждам в неделя. Просто е станало едно относително голямо недоразумение…
— Всичко наред ли е, Астрал? Звучиш малко притеснена? — питам и се облягам на рамката на прозореца.
Тя звучи истерично.
— МАЛКО притеснена! Да, меко казано! Става дума за церемонията по награждаването. Промяна в плана. Голяма промяна в плана.
Отдалечавам телефона от ухото си и си поемам дълбоко дъх.
— Решили са да няма предаване на живо тази година поради проблем със сигурността и с целия си акъл смятат да го запишат в събота вечерта и да го излъчат за публиката в неделя.
— Не се притеснявай излишно, Астрал. Сигурна съм, че и така всичко ще бъде наред. А и ще могат да изрежат нещо, ако се спънем или направим друг гаф, нали? Всичко ще бъде наред — уверявам я.
Чувам я да издишва шумно.
— Просто същата събота ще бъде сватбата на сестра ми и ще трябва да я пропусна, защото ще заминаваме за Единбург един ден по-рано от планираното. Ще бъде УЖАСНО, когато й го съобщя. Тя има ужасен нрав и много добра памет — това неслучайно е третата й сватба — и наистина исках да присъствам. Както и да е, това са жертвите, които се налага да правим, нали? Добре, нови и последни подробности. Имаш ли химикалка?
Отивам до календара, който виси на стената в кухнята, и вземам един маркер. О, не. Сега започвам да осъзнавам. Трябва да заминем в СЪБОТА! Това е катастрофа.
— Я пак ми кажи датите — моля я, като се надявам да не съм разбрала правилно.
— Добре, хубаво, самолетът излита от летище Лондон Сити в събота, двайсет и втори ноември, в два и трийсет. Тоест следващата седмица… Разбра ли?
Всичко разбрах. Зяпам датата двайсет и втори ноември, събота, на календара си. Тя вече е оградена с червен маркер. По начина, по който е отбелязана, всеки би помислил, че това е най-важната дата в календара. Предполагам, защото двайсет и втори ноември е денят на финалите на Суперлигата.
— Попи, там ли си? Прочети ми какво записа. Трябва да изясним това веднъж и завинаги.