— Е, взе ли си изкуствените мигли? — пита мама. — Гледай да си си оформила целия грим, преди да се захванеш с лепенето.
Да лепя по собствените си клепачи, колко естествено!
— После внимателно използвай пинсетите със скосените краища, за да ги сложиш.
Остър метален инструмент точно до очната ябълка: още садо-мазо съвети за красота от бивши затворнички. Трябва отново да обмисля дали да й позволя да ми причини това. Или поне да обмисля доколко имат усещане за безопасност източниците й.
— Попи, сериозна съм. Ако не ги сложиш правилно, ще изглежда, все едно си дрогирана. — Тя наистина е сериозна. Мога да позная по стиснатите й устни и по тежкото дишане през носа. Но не бруталният метод на закрепване е това, което я тревожи; а че може да изглеждам, сякаш не знам как да боравя с изкуствени мигли, и следователно да посрамя семейството.
Чувствам се развълнувана, нервна и виновна. Не мога да се спра. Знам, че съм направила правилния избор; избора на голям човек, професионалния, отговорен избор. Но вече знам и колко скъпо ми струва. Липсва ми финалът. Липсват ми момичетата. Липсват ми вълнението и притеснението, които щяхме да споделим днес. Беше трудно решение, но мислех, че след като е взето и след като съобщя новината, нещата ще станат по-леки. Изненадващо не е така. Ако изобщо нещо се е променило, то се чувствам все по-зле с всеки изминал час.
Поглеждам си телефона. Преминавам през буквално стотици нови съобщения и известия: Давайте, Попи и Джейк! От всички в болница „Кингс Колидж“… от футболен клуб „Арсенал“… от министъра на образованието… от всички момичета в салона, които крепят положението, докато Анджела празнува… Популярността и реакциите са поразителни. Но аз търся нещо конкретно. И не го откривам. Изпратих на Лиан съобщение за отбора: Давайте, Убийци! Ще успеете! Но тя не ми е отговорила. Що се отнася до мен, ние просто преминаваме през труден период; след няколко седмици, когато всичко е отшумяло, пак ще започнем от там, където бяхме. Но имам лошо гризящо усещане, че Лиан не вижда нещата по същия начин.
Том ми изпрати прекрасно съобщение гласящо: Успех и ги разбий! Както и ми напомни, че се радва да получава есемеси на пияна глава от време на време. Опитва се да стои настрана от всичко това толкова, колкото е възможно; каза и на двете ни, че няма да бъде посредник. Когато се опитах да поговоря с него за това, заяви: „Лиан ми е сестра, двете просто ще трябва да се разберете помежду си“. Обясних му, че съжалявам и че трябваше да избера, и че се чувствам ужасно. А той отвърна: „Пак го правиш, Попи, опитваш се да кажеш на мен неща, които трябва да споделиш директно с Лиан. Не с мен трябва да говориш, а с нея“.
Но мисля, че Лиан вероятно никога повече няма да ми проговори.
Вдигам пръсти към слепоочията си. Ама че досадно главоболие; имам го от дни.
Усещам сълзи, които се трупат в гърлото ми. Вея на лицето си и се опитвам да не заплача, отчасти защото вече получих предупреждение за грима, но най-вече защото, ако започна, не мисля, че ще успея да спра.
Мама вече също е увита в целофан и косата й е боядисана в яркочервено. Тази вечер организира малко събиране; поканила е всички съседи да гледат шоуто по награждаването. Приготвила е знаменца и подноси със сандвичи и бисквитки, както и питиета по избор: бира за мъжете и бяло вино за дамите. Всеки, който иска нещо по-префърцунено от това, може да пие портокалов сок или да си донесе напитките сам.
Харесва ми, че е толкова развълнувана; че толкова се гордее с мен и че иска да сподели това с приятелите си. Чувам я, че пак говори по телефона. Не е спряла да води кампания от момента, в който се започна гласуването в началото на седмицата.
— Още ли си онлайн, Джаки? Добро момиче. Сега искам да цъкнеш на линка, който ти изпратих. Не работи ли? Добре, тогава напиши в Гугъл „Британските награди за телевизия и радио“. Да, сега излезе ли? Добре. А виждаш ли квадратче, на което пише ГЛАСУВАЙ СЕГА, ИЗБОР НА ПУБЛИКАТА? Да, жълто е, точно така. Сега сложи курсора на квадратчето до „105 FM, „Сутрешното шоу на Джейк и Попи“. Да! И натисни! Браво, Джаки! А сега ставай от стола и покажи на всички останали в центъра как да направят същото. Нуждаем се от всички гласове, които можем да съберем!