— Какво? Какво е откачено?
През екипа преминава вълна. Лица се вдигат към лица, големи мъже с бради пищят и подскачат нагоре-надолу.
Обръщам се към Керъл.
— Какво има? Какво става?
Тя вдига поглед към мен и по устните й заиграва най-беглата възможна усмивка.
— Бионсе.
Ъъъ…
— Бионсе какво, Керъл?
— Бионсе ще пее на шоуто довечера.
О, божичко, мамичката му. Това е невероятно. Осъзнавам, че съм паднала на колене и се боря за глътка въздух.
Дочувам как Керъл обяснява на Джейк в стратосферата над главата ми:
— Да, беше голяма тайна за пазене. Ако нещо изобщо се разчуеше, тя щеше да се откаже, такава бе сделката.
Аз и Бионсе в едно помещение, под същия покрив, полюляващи се в един и същи ритъм.
— Моля, пригответе бордните си карти и паспортите за проверка — обявява един човек от охраната.
От позицията си на колене на пода наблюдавам как всички ме подминават — Керъл, озвучителите, Астрал в тениската си на „Блек Хорн“, и знам какво ще направя. Това не е избор. Изобщо няма какво да му мисля. Дори нямаше да съм тук, ако не беше Лиан, която да ме вкара в релси; нямаше да имам радио-шоу, ако Шанис не се бе обадила като госпожица Димийнър, за да започнат обажданията. Наблюдавам колегите си от радиото как подават документите си на наземната стюардеса. Наблюдавам как жената ги сканира небрежно и всички преминават, развълнувани, нервни, въодушевени. Усещам как напрежението се оттича от мен. Няма да си тръгна от онова, което наистина искам. Всъщност смятам да тръгна право към него.
Наблюдавам, докато Джейк преминава през изхода и се обръща към мен от другата страна.
— Размърдай се, Блум! Имаме самолет за хващане!
— Съжалявам, Джейк, не мога да дойда. Вземи наградата за двама ни, става ли?
Той объркано клати глава към мен. Вдигам палец и му правя знак да тръгва. Джейк нервничи на мястото си, не иска да тръгне без мен.
Последно повикване за качване.
— Не разбирам, Попс. Какво става?
Намирам опора. Изправям се и крещя над тълпите:
— После ще ти обясня. Тръгвай, за да не изпуснеш полета, Джейк. Бионсе чака!
Стюардесата вдига папката си и пришпорва Джейк към самолета. На път към Единбург, червени килими, шампанско и нощ, изпълнена с блестящ, ентусиазиран хаос. Заедно с всички останали.
Но аз нямам нищо против. Изобщо не съжалявам. Мятам чантата си на рамо, тичам по лъснатия под на летището, излизам през въртящите се врати и влитам право в едно такси.
— Олимпийския стадион — казвам на шофьора. — Дайте газ.
Покривам лице с шепи и затварям очи. Направих го! Усещам как адреналинът тече през мен. Таксито потегля със свирене на гуми и вече сме на път.
Докато ускоряваме по магистралата, знам, че това е наистина първият път, в който съм направила точно онова, което съм искала. Не онова, което трябва или което се очаква, или което някой друг иска да направя. Направих онова, което ми подсказа сърцето, дори и да е ирационално, дори да е нетрадиционно, дори да е кариерно самоубийство. Не ми пука. Мога да се справя с всичко, което ми се изпречи, защото съм обградена с добри хора. Отбор от наистина добри хора. И заради това започвам да вярвам, че мога да се справя с всичко.
Избърсвам си червилото с вътрешната страна на ръката си и вадя фибите от косата си.
Имам да играя мач.
28
— Добре дошли в съботата на Суперлигата! Тук е Сандра Скинър, предавам на живо от Олимпийския стадион в Лондон. Днес ще има сблъсък от най-голяма величина, хора. Въпросът, който си задават всички, е дали „Убийците“ от Южен Лондон разполагат с отбора, уменията и издръжливостта, за да спечелят този финал. Носеха се слухове за неприятности в лагера на „Убийците“, проблеми с обвързаността на играчите и с отборния дух и ниския морал, което може да имат разрушителен ефект върху играта им. Та дали днес е денят, в който те най-сетне ще бъдат в позиция да грабнат титлата от настоящите шампиони отбор „Оксбридж“? Дали претендентите от Южен Лондон ще успеят да променят нещата и да грабнат победа от настоящите титани на английския нетбол? Всичко това предстои да видим, дами и господа, но едно нещо е сигурно, и то е, че няма по-добър начин да прекарате съботната вечер, отколкото да гледате двата най-добри женски отбора в страната да се състезават в тазгодишния финал на Суперлигата!
Стоя на паркинга на стадиона и слушам гласа на Сандра да гърми през огромните високоговорители. Тя определено не е пасивен наблюдател; тя е идеалният коментатор, който да оцени кръвта и потта, вложени в достигането до този момент. Големият финал на Суперлигата, най-сериозният сблъсък от този тип в Северното полукълбо. Всичко е разпродадено; разбираш, че има трескаво търсене на билети, когато пред вратата чакат търговци, които ги предлагат на три пъти по-висока цена от оригиналната.