В тези мигове за него имаха значение само парчето дърво, виброножът и представата за творбата.
Свърши, подаде дърворезбата на Сър и отиде да вземе прахосмукачката, за да почисти стружките. Когато се върна в стаята, завари Сър неподвижен, безмълвно захласнат в предмета.
— Поисках домашен робот от серия NDR — меко проговори Сър. — Не си спомням да съм настоявал за занаятчийски заложби.
— Прав сте, Сър. Аз съм домашен робот NDR. Нямам специални програми, отнасящи се до занаятчийски умения.
— Все пак направи това. Видях те със собствените си очи.
— Така е, Сър.
— Можеш ли да изработваш и други неща от дърво, как мислиш? Да речем шкафчета? Бюра? Лампиони? Големи скулптури?
— Не бих могъл да кажа, Сър. Никога не съм опитвал.
— Добре, сега ще опиташ.
Оттогава Ендрю отделяше малка част от времето за готвене, сервиране или други дребни всекидневни домашни задължения. Получи заповед да чете книги за дърворезба и дизайн и особено да наблегне на изработката на мебели, а една празна стая в мансардата се превърна в негова работилница.
Продължи да прави малки дървени украшения за Мис и Малката Мис, понякога и за Мадам — гривни, обици, огърлици, медальони — но по предложение на Сър, Ендрю посвещаваше много часове да изработва шкафове и бюра. Замислите му бяха впечатляващо необичайни. Използваше редки и екзотични видове дърво, които Сър намираше, и изобретателно ги изпъстряше със сложни инкрустации.
През ден-два Сър се качваше в работилницата да разгледа резултатите от работата.
— Това са изумителни творби, Ендрю, — повтаряше той всеки път. — Абсолютно изумителни. Ти не си просто занаятчия, разбираш ли? Ти си истински художник. Ти създаваш художествени произведения.
Ендрю каза:
— За мен е удоволствие да ги правя, Сър.
— Удоволствие?
— Не бива ли да използвам тази дума?
— Доста странно е да чуя от устата на робот, че изпитва удоволствие от нещо. Не знаех, че роботите могат да чувстват по този начин.
— Вероятно се изразявам неточно.
— Може би — промърмори Сър. — Но не съм сигурен. Казваш, че за теб е удоволствие да правиш тези мебели. Какво точно имаш предвид?
— Когато работя, импулсите в мозъка ми се движат някак по-свободно. Това ми изглежда като съответствие на човешкото чувство „удоволствие“. Чувал съм ви да използвате тази дума и смятам, че разбирам нейното значение. Както вие я използвате, подхожда и за моите чувства. Затова ми се струва уместно да кажа, че за мен е удоволствие да правя тези: неща, Сър.
— Аха. Ясно.
Сър помълча.
— Ендрю, знаеш ли, че си много необикновен робот?
— Изцяло отговарям на стандартите, Сър. Схемите ми са модули за NDR, нито повече, нито по-малко.
— Така е.
— Заниманията ми с тези мебели безпокоят ли ви, Сър?
— Ни най-малко, Ендрю. По-скоро обратното.
— Въпреки това забелязвам някакво напрежение в тоналността на гласа ви. В нея се забелязва… как да се изразя… известно учудване? Не, „учудване“ не е точно. Несигурност? Съмнение?… Искам да кажа, Сър, че според вас, аз като че ли извършвам действия извън програмираното равнище на своите способности.
— Да — отговори Сър. — Точно това си мисля, Ендрю. Всъщност далеч над програмираното равнище. Разбери, не се тревожа от неочакваната ти проява на художествени заложби. Но бих искал да знам защо ги имаш.
4
След няколко дни Джералд Мартин се обади на главния мениджър в централното управление на корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“:
— Имам малко проблеми с домашния робот NDR, който ми изпратихте.
Главният мениджър се казваше Елиът Смит и както повечето висши ръководители на ЮСРММ беше член на могъщото семейство Робъртсън, потомък на Лоурънс Робъртсън, основал корпорацията в края на двайсети век.
Корпорацията се разрасна толкова, че вече не можеше да се смята за собственост изцяло на семейство Робъртсън — постоянната необходимост да се привлича нов капитал за разширяване на бизнеса, неизменно принуждаваше Робъртсън и Смит да продават солидни пакети акции на външни инвеститори. Все пак не беше никак лесно за човек отвън да вдигне телефонната слушалка и да поиска разговор с някой Робъртсън или Смит. Но Джералд Мартин, в края на краищата, бе председател на Комитета по наука и технология в Регионалното законодателно събрание. Колкото могъщи и богати да бяха Робъртсън и Смит, не можеха да си позволят да пренебрегват телефонните обаждания на Джералд Мартин.