Най-после — Космос. Пътуване към Луната…
На всяка крачка, от процедурата по качването в кораба, с него се отнасяха като с рядко и твърде чупливо порцеланово украшение. Важни чиновници от „Ю Ес Роботс“ се тълпяха наоколо и с готовност му помагаха в дреболиите при формалностите преди полета.
Учудиха се, че носи толкова малко багаж — чанта с дрехи за преобличане и няколко холокуба, за да почете в кораба — а престоят му на Луната се очакваше да продължи от три месеца до цяла година. Но Ендрю само сви рамене и обясни, че няма навика да влачи купища принадлежности при пътуване. Това си беше вярно. Но пък и Ендрю не бе пътувал за повече от няколко дни.
Преди да се качи в кораба, трябваше да мине през старателно обеззаразяване, по-точно пълна дезинфекция и стерилизация.
— Знаете ли, хората от Луната имат много строги правила — виновно обясняваше служителят от космодрума, докато Ендрю четеше дългия списък с процедури, на които щяха да подложат заминаващите. — Те са напълно изолирани от нашите земни микроби и според тях се подлагат на голяма опасност от епидемия, ако от Земята им занесем нещо, с което организмите им не могат да се справят.
Ендрю не виждаше нужда да обяснява, че андроидното му тяло не може да бъде заразено от никакви микроорганизми. Служителят несъмнено знаеше, че той е робот — пишеше го в документите му за пътуването заедно със серийния номер. Не се нуждаеше от особено остър ум, за да се сети, че роботите, включително и андроидните, едва ли могат да пренасят зарази.
Но мъжът — преди всичко и изцяло бюрократ — имаше задължението да проследи пътниците за Луната да преминат през всички процедури по обеззаразяването, независимо колко са устойчиви на болести.
Ендрю вече имаше богат опит с тази разновидност на хората и знаеше, че би си загубил времето да възразява. Затова търпеливо и снизходително позволи да го подложат на цялата нелепа поредица от въздействия. Не можеха да му навредят и като ги понесе, той се спаси от досадните безкрайни бюрократични спорове, които би предизвикал неговият отказ. Освен това преживя някаква извратено удоволствие, че с него се отнасят както с всички останали.
И накрая се озова в кораба.
Мина стюард, за да се увери, че Ендрю е безопасно настанен в компенсиращото кресло, и му подаде диплянка — през последните два дни получаваше вече четвърти екземпляр от нея — какви усещания би трябвало да преживее при безтегловност.
Текстът претендираше да внушава увереност. Допускаше се в първите мигове на ускорението да се почувства сравнително слабо неудобство, но не било нищо страшно. Щом корабът преминел в свободен полет, щели да включат механизмите за контрол на гравитацията, за да компенсират липсата на гравитационно притегляне, така че пътниците да не бъдат засегнати от безтегловността. (Освен ако искаха да я опитат, но в този случай можеха да преминат в задния отсек с нулева гравитация.) По време на пътуването изкуствено създаденото притегляне в кораба щеше незабележимо, но постоянно да намалява и когато корабът достигне целта си, те би следвало да са свикнали с много по-слабото притегляне при престоя си в лунните селища. И така нататък, и все в този дух — информация за храната и упражненията при ниска гравитация, поток от безлични, успокояващи данни.
Ендрю я прегледа набързо. Андроидното му тяло по начало бе конструирано да издържа притегляне по-голямо от земното. Не поради изричното му желание, а защото задачата се оказа относително лека за конструкторите — започваха от нулата и успяха да предвидят всякакви дребни превъзходства над човешкото тяло. Как и кога да се храни в кораба и какво би могло да съдържа менюто, бяха неща, които не се отнасяха за него. Нито пък програмата за физически упражнения. Ендрю не отричаше, че често намираше удоволствие в бърза разходка по брега или обиколка из гората около имението, но тялото му нямаше нужда от редовно натоварване, за да си поддържа тонуса.
Затова и пътуването за него се превърна преди всичко в чакане. Не вярваше да има големи проблеми при нагаждането към космическите особености на транспорта, а и нищо не усети. Корабът се издигна лесно над Земята и бързо остави атмосферата зад себе си. Движеше се по плавна крива през пустия мрак на пространството и следваше обичайния си курс към Луната. Космическите пътешествия отдавна бяха отпаднали от списъка на вълнуващите преживявания. В тези времена дори и новакът ги възприемаше като скука, а и повечето хора предпочитаха нещата да си вървят по този начин.