— Да. Всъщност сметките останаха неплатени по мои преки указания.
Хенеси още примигваше изумено:
— Май слухът ми вече не е наред. Или ти си изкуфял, Саймън. Наистина ли ми казваш, че съзнателно задържаш плащането?
— Да.
— Но защо, за Бога?
— Защото не искаме да ти платим.
— Какво означава това — не сте искали да ми платите? Саймън, ти знаеш ли от колко години моите роботи чистят този офис? И през цялото време имал ли си и най-дребния повод да се оплачеш от качеството на работата?
— Никога. Възнамеряваме да ползваме услугите ти както преди. Но вече няма да ти плащаме, Роджър.
Хенеси се почеса по темето и зяпна Де Лонг.
— Съвсем си се побъркал, а? Седиш си тук спокойно и ми дрънкаш врели-некипели! Хем знаеш, че това са празни приказки, защо се напъваш да ми ги разправяш? Какво ти става бе, човече? В името на Бога и зелената Земя, как можеш да плещиш такива побъркани истории?
Де Лонг се усмихна.
— Има основателна причина.
— И каква ли ще е тя, ако смея да попитам?
— Няма да ти плащаме, защото не сме длъжни. Решихме, че договорът ти с нас е невалиден и отсега твоите роботи ще работят тук безплатно, ако въобще работят при нас. Това е, Роджър. Ако не ти харесва, подай иск в съда срещу нас.
— Какво? Какво? — От устата на Хенеси пръснаха слюнки. — Ама тази работа става още по-сбъркана. Щели да работят безплатно, а? И ще спирате плащането? Ей, хора, вие тук сте адвокати! Как си позволявате да дрънкате такива щуротии? Договорът бил невалиден, значи? О небеса, че защо?
— Защото ти си робот, Роджър. Само един робот в света има право да сключва взаимно обвързващи договори и това е Ендрю Мартин. Вие останалите не сте свободни роботи и нямате никакво законно право да налагате…
Хенеси стана яркочервен и се надигна от креслото.
— Я спри за малко, проклет слабоумнико! Спри ти казвам! Какво каза? Робот ли? Аз? Е, сега вече знам, че си изкукал! — Хенеси яростно раздърпа украсения си пояс и откри обраслия си с косми гръден кош. — Такъв ли е един робот в гърдите, човече? Такъв ли е? Такъв ли е, а? — Хенеси стисна с пръсти изобилната си плът. — Саймън, това месо на робот ли е? По дяволите, хич не разбирам какво става, но ти казвам — ако си мислиш, че ще си седиш тук и ще ме правиш за смях заради някакво сбъркано удоволствие, ще ви съдя, хора, така да бъде, ще ви съдя до посиняване оттук до Марс и обратно, Господ ми е свидетел, и ще се погрижа да ви…
Де Лонг се смееше гръмко.
Хенеси спря, сякаш се блъсна в стена и попита с леден глас:
— От какво ти е толкова дяволски смешно, Саймън?
— Съжалявам. Не биваше да се смея. Дължа ти огромно извинение, защото позволих да стигнем твърде далеч.
— И аз така си мисля. Не съм и подозирал, че адвокатите имат много чувство за хумор, ама такава тъпа шега…
— Обаче не е шега. Наистина няма да ти платим сметките, Роджър. И наистина искаме да ни завлечеш в съда. И нашият довод наистина ще бъде, че ти си робот и следователно е съвсем законно да плюем на договора си с тебе. И ще защитаваме тази позиция с всичко, на което сме способни.
— Значи така?
— Но нашата най-голяма надежда и наше намерение — продължи Де Лонг, — е да загубим делото. Щом това стане, ти не само ще получиш всички изостанали плащания, но ще платим и натрупалите се лихви и дори съдебните разноски. И мога да ти кажа, но между нас да си остане, че за тебе ще има и значителни допълнителни обезщетения, за да ти компенсираме всякакви неприятности, причинени от това дело. Твърде значителни обезщетения.
Хенеси си нагласи пояса и седна отново. Пак примига и поклати глава. Вгледа се мълчаливо в Де Лонг и съчувствено прошепна:
— Най-искрено съжалявам за проблемите ти, Саймън. Значи си полудял окончателно. Колко жалко.
— Ни най-малко. С ума си съм както винаги.
— Аха. Така ли мислиш?
— Абсолютно.
— В такъв случай, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво е всичко това?
— Боя се, че не е редно да ти разкривам това преди делото. Но ще ти кажа, Роджър, че имаме основателна причина. Ще ти стане ясно след време и аз се надявам да ни помогнеш, макар и на тъмно, така да се каже, заради нашето отдавнашно познанство. Искаме да участваш заедно с нас в пиесата, Роджър, а после ще ти се отблагодарим както се полага.
Хенеси кимна. Като че му поолекна малко.
— Значи е някакъв трик, а?
— Може и така да се нарече.
— Но няма да ми кажеш какво става?
— Не. Не сега. Ще замирише, че те включваме в заговор.
— Но ти вече ме включи в заговора!
Де Лонг се ухили.
— Нима? Ние само отказваме да платим твоите сметки. Играй с нас, Роджър. Няма да съжаляваш. Обещавам ти.