Летището на Де Мойн беше малко, имаше само два ресторанта, една книжарница и магазин, в който се продаваха цветни чанти „Вера Брадли“. Когато Емили стигна до залата за получаване на багажа, тя се огледа неуверено. Единственото, което помнеше за чичо си и леля си, беше тяхната изключителна взискателност. Те избягваха всичко, което може да предизвика сексуални импулси — дори някои видове храна. Докато оглеждаше тълпата, Емили едва ли не очакваше да види неприветливия фермер с издължена физиономия и неговата безлична, озлобена съпруга от картината „Американска готика“, която висеше до багажната лента.
— Емили.
Тя се обърна. Хелене и Алън Уийвър стояха до един автомат за десертни блокчета с ръце на кръста.
Запасаната мръсножълта риза на Алън силно очертаваше изпъкналия му корем. Късо подстриганата сива коса на Хелене изглеждаше разрошена като след бой. Никой от двамата не се усмихваше.
— Имаш ли багаж за взимане? — безцеремонно попита Алън.
— Ами, не — опита се да е учтива Емили, като се чудеше дали да ги прегърне. Обикновено лелите и чичовците се радваха да видят своите племеннички, нали? Алън и Хелене изглеждаха просто раздразнени.
— Хубаво тогава, да тръгваме — каза Хелене. — До Адамс има около два часа път.
Колата им беше старо комби с дървени плоскости. Вътре миришеше на боров освежител за въздух, чиято миризма винаги караше Емили да се сеща за дългите пътувания из провинцията с вечно намусените си баба и дядо. Алън шофираше с поне двайсет километра в час под разрешената скорост — дори една крехка старица, която се взираше с късогледите си очи над волана, успя да ги изпревари. Никой от двамата не обели нито дума по време на пътуването — нито на Емили, нито помежду си. Беше толкова тихо, че Емили можеше да чуе звука на разбитото си на седем милиона парченца сърце.
— Айова наистина е хубава — изкоментира тя на висок глас, като махна с ръка към безкрайната равна земя, която ги заобикаляше. Никога не беше виждала толкова пусто място — нямаше дори едно местенце, където да се отбият да починат. Алън само изръмжа нещо. Хелене сви устни още повече. Ако беше стиснала малко по-силно, сигурно щяха да се слеят в една.
Мобилният телефон на Емили, който лежеше хладен и лъскав в джоба на якето й, сякаш бе последната й връзка с цивилизацията. Тя го извади и погледна към дисплея. Нямаше нови съобщения, дори и от Мая. Преди да тръгне, беше изпратила един есемес на Ариа, в който я питаше как е Хана, но Ариа не отговори. Последното съобщение в кутията й беше онова, което А. бе пратил предишната нощ — Тя знаеше твърде много. Дали наистина А. беше блъснал Хана? Ами всичките онези неща, които Ариа й беше казала преди инцидента с Хана — възможно ли беше Спенсър да е убила Али? Очите на Емили се напълниха със сълзи. Това определено не беше най-подходящият момент да бъде далеч от Роузууд.
Внезапно Алън сви рязко от пътя и пое по една криволичеща, неравна, прашна пътека. Колата се затресе по изровения път, заобиколи няколко пастири на добитък и подмина две-три разнебитени къщурки. Покрай пътеката нагоре-надолу притичваха кучета, като лаеха злобно по колата. Най-накрая свиха по друг прашен път и спряха пред една порта. Хелене слезе и я отключи, а Алън прекара колата през нея. Пред тях се показа двуетажна бяла къща. Беше проста и скромна, донякъде напомняше за къщите на афишите3 в Ланкастър, Пенсилвания, които Емили и родителите й често посещаваха, за да си купят истински шоколадов пай.
— Пристигнахме — обяви меко Хелене.
— Красиво е. — Емили се опита да прозвучи весело, докато слизаше от колата.
Също като къщите, покрай които бяха минали, домът на семейство Уийвър беше оградено от мрежеста ограда и навсякъде имаше кучета, пилета, патици и кози. Една смел козел, завързан с дълга верига към стълба на оградата, се засили към Емили. Той я мушна с мръсните си рога и тя изпищя.
Хелене я погледна сурово, докато козелът се отдалечаваше.
— Недей да пищиш така. На пилетата не им харесва.
Прекрасно. Нуждите на пилетата са с предимство пред Емили. Тя посочи с пръст козела.
— Защо сте я вързали така?
— Сме я вързали — поправи я Хелене. — Защото е лошо момиче, затова.
Емили нервно прехапа устни, докато леля й я водеше към малката кухня, която изглеждаше така, сякаш не е била пипвана от петдесетте години на миналия век. Емили веднага усети липсата на спретнатата кухня на майка й, с веселите фигурки на пиленца, коледните кърпи и магнитчетата на вратата на хладилника с форми на филаделфийски паметници.
3
Християнска религиозна група в САЩ и Канада. Известни са с това, че се обличат семпло и не използват модерни технологични изобретения, като например автомобили и електричество. — Б.пр.