Езра бавно прокара пръст по брадичката на Ариа, очерта устните й и се спря при ушите. Тя усети как настръхва.
— Наистина — прошепна той.
Усещаше погледа му върху себе си, докато се отдалечаваше към входната врата.
— Ариа — извика той, точно когато тя прескачаше голямата купчина от стари телефонни указатели, за да излезе в коридора.
Тя спря и сърцето й подскочи. Лицето на Езра изглеждаше помъдряло и спокойно.
— Ти си най-силното момиче, което съм срещал — каза той. — Така че… майната им, знаеш ли? Всичко ще се оправи.
Езра се наведе и започна да лепи кашоните с тиксо. Ариа напусна апартамента замаяна, чудейки се защо изведнъж бе започнал да се държи като възпитател. Сякаш й казваше, че той е възрастният, с отговорностите и последствията, а тя е просто едно дете, чийто живот едва сега започва.
А в този момент изобщо не й се искаше да чува точно това.
— Ариа! Здравей! — извика Мередит. Тя стоеше в единия ъгъл на кухнята, препасана с престилка на черни и бели райета — която Ариа се опитваше да си представи като затворническа униформа, — пъхнала дясната си ръка в готварска ръкавица с формата на крава. Тя се хилеше като акула, която се приготвя да погълне лещанка.
Ариа вкара последната от чантите, които Шон бе стоварил пред краката й предишната нощ, и се огледа. Знаеше, че Мередит има странен вкус — тя бе художничка и водеше курсове в колежа „Холис“, същия, в който преподаваше Байрън, — но всекидневната й изглеждаше така, сякаш е била проектирана от психопат. В ъгъла стоеше един зъболекарски стол, заедно с таблата си и всички инструменти за мъчението. Мередит бе покрила цяла една стена със снимки на очни ябълки. Тя пирографираше текстове на дървени плочи като форма на артистично изразяване, и над камината й висеше огромна цепеница, на която пишеше КРАСОТАТА СИ ЛИЧИ САМО ПО КОЖАТА, А ГРОЗОТАТА ПРОНИКВА ДО КОСТИТЕ. На кухненската маса бе изрисуван грамаден силует на Лошата вещица от запад. Ариа беше изкушена да я посочи с пръст и да каже, че не е знаела, че майката на Мередит е от Оз. След това забеляза енота в ъгъла и изпищя.
— Не се плаши, не се плаши — бързо каза Мередит. — Той е препариран. Купих го от един магазин във Филаделфия.
Ариа сбърчи нос. Това място можеше да съперничи на Музея за медицински патологии „Мютер“ във Филаделфия, който братът на Ариа обожаваше почти толкова много, колкото и секс-музеите, които беше посетил в Европа.
— Ариа! — Байрън се появи иззад ъгъла, като избърсваше ръце в дънките си. Ариа забеляза, че е облякъл тъмни дънки с колан и мек сив пуловер — може би обичайната му униформа, състояща се от осеяна с потни петна тениска и карирани боксерки не беше подходяща за Мередит. — Добре дошла!
Ариа изръмжа и отново вдигна раницата си. Тя подуши въздуха, който миришеше на комбинация от изгоряло дърво и зърнена закуска. Погледна с подозрение към тенджерата върху печката. Може би Мередит готвеше овесена каша, също като злите училищни директорки в романите на Дикенс.
— Ела да ти покажа твоята стая. — Байрън хвана Ариа за ръката. Поведе я по коридора към голяма, квадратна стая, в която имаше няколко големи чукана, няколко железа за жигосване, един огромен трион и инструменти за заваряване. Ариа предположи, че това е студиото на Мередит — или стаята, в която довършваше жертвите си.
— Оттук — каза Байрън. — Той я отведе към единия ъгъл на студиото, който беше отделен от стаята със завеса на цветя. Дръпна завесата и извика:
— Та-да-а!
Двойно легло и скрин с три липсващи чекмеджета заемаха по-голямата част от мястото с размер на душ-кабина. По-рано Байрън беше внесъл останалите й куфари, но тъй като на пода нямаше място, той ги беше струпал върху леглото. На лицевата му дъска беше облегната една сплескана, жълтеникава възглавница, а някой бе успял да закрепи малък портативен телевизор на разширения перваз на прозореца. На него се мъдреше стикер, на който със старинни, избелели букви бе написано ЗАРЕЖИ МАГАРЕТО, ГРАБНИ ОКСИЖЕНА.
Ариа се обърна към Байрън, усещайки, че й се повдига.
— Ще спя в студиото на Мередит?
— Тя не работи през нощта — бързо каза Байрън. — И погледни! Имаш си собствен телевизор и собствена камина! — Той посочи с пръст към огромната тухлена грозотия, която заемаше по-голямата част от отсрещната стена. Повечето къщи в Стария Холмс имаха камини във всяка стая, защото централното им отопление не ставаше за нищо. — Вечер тук ще ти бъде много уютно.