— Татко, аз не знам как се пали камина. — В този миг Ариа забеляза колонката хлебарки, които се придвижваха от единия ъгъл на тавана към другия. — Господи! — изпищя тя, сочейки към тях и побърза да се скрие зад Байрън.
— Те не са истински — успокои я той. — Мередит ги нарисува. Определено е оставила своя артистичен отпечатък върху цялото място.
Ариа имаше чувството, че ще припадне всеки момент.
— На мен ми приличат на съвсем истински!
Байрън изглеждаше наистина изненадан.
— Мислех си, че ще ти хареса. Това бе най-доброто, което успяхме да направим за толкова кратко време.
Ариа затвори очи. Липсваше й малкият занемарен апартамент на Езра, с ваната в хола и хилядите книги, и завесата за баня с картата на метрото в Ню Йорк. Там нямаше хлебарки, нито фалшиви, нито истински.
— Скъпи? — дочу се гласът на Мередит от кухнята. — Вечерята е готова.
Байрън се усмихна на Ариа и се запъти към кухнята. Ариа реши, че трябва да тръгне с него. В кухнята Мередит поставяше купи в подложните чинийки. Слава богу, вечерята не беше овесена каша, а съвсем невинно изглеждаща пилешка супа.
— Реших, че това ще се отрази най-добре на стомаха ми — призна си тя.
— Мередит има проблеми със стомаха — обясни Байрън. Ариа извърна глава към прозореца и се усмихна. Може пък да е извадила късмет и Мередит по някакъв начин да е пипнала бубонна чума.
— Почти безсолна е. — Мередит щипка Байрън по ръката. — Значи е добра и за теб.
Ариа погледна въпросително баща си. Байрън обичаше да соли буквално всяка хапка, която бодваше с вилицата си.
— А ти откога ядеш безсолни ястия?
— Имам високо кръвно — каза Байрън, като посочи сърцето си.
Ариа сбърчи нос.
— Не, нямаш.
— Напротив, имам. — Байрон защипа салфетката за яката си. — От известно време.
— Но… Досега никога не си ял безсолни храни.
— Аз съм експлоататор — обади се Мередит, докато дърпаше стола и се настаняваше върху него. Беше настанила Ариа точно при главата на лошата вещица. Ариа плъзна купата си така, че да закрие граховозеленото лице на вещицата. — Държа го на диета — продължи Мередит. — Освен това го карам да пие витамини.
Ариа се свлече върху стола си със свит стомах. Мередит вече се държеше като съпруга на Байрън, а бе минал едва месец, откакто баща й се беше пренесъл у тях.
Мередит посочи ръката на Ариа.
— Какво държиш там?
Ариа сведе поглед към скута си, като осъзна, че все още държи миниатюрния Шекспир, който Езра й беше подарил.
— О. Това е просто… подарък от един приятел.
— Приятел, който обича литературата, предполагам — Мередит протегна ръка и накара главичката на Шекспир да се заклати нагоре-надолу. В очите й нещо проблесна.
Ариа замръзна. Възможно ли е Мередит да знае за Езра? Тя погледна към Байрън. Баща й си сърбаше супата, без нищо да подозира. Той не четеше на масата, нещо, което непрекъснато правеше у дома. Наистина ли Байрън е бил нещастен там. Наистина ли харесва рисуващата буболечки, обичащата препарираните животни Мередит повече, отколкото обичаше милата, нежна, любвеобилна майка на Ариа? И кое бе накарало Байрън да си мисли, че Ариа просто ще седи безучастно и ще приеме всичко това?
— А, Мередит има изненада за теб — сепна се Байрън. — Всеки семестър води по един безплатен курс в „Холис“. Каза, че можеш да се възползваш от нейните кредити и да посещаваш някой от курсовете в колежа.
— Точно така. — Мередит подаде на Ариа справочника с курсовете в колежа „Холис“. — Може би ще поискаш да се запишеш в някои от моите курсове?
Ариа силно се ухапа по вътрешната страна на бузата си. Би предпочела да забие хиляди късчета стъкло в гърлото си, отколкото да прекара дори един-единствен миг с Мередит.
— Хайде, избери си курс — подкани я Байрън. — Знам, че искаш.
Значи те възнамеряваха насила да я накарат да го направи? Ариа отвори справочника. Дали да не избере Германско киноизкуство или Микробиология, или пък Специфични проблеми на пренебрегваните деца и неприспособените в семейството.
Изведнъж нещо привлече погледа й. Безцелно изкуство: Създайте уникални шедьоври в синхрон с копнежите на душата ви, с желанията и мечтите ви. Посредством скулптура и печат, студентите се научават да разчитат по-малко на очите си и повече на душата си.
Ариа загради курса с молива, който откри пъхнат в справочника. Този курс определено звучеше доста смахнато. Накрая току-виж се оказало като онези исландски курсове по йога, където вместо упражнения Ариа и останалите курсисти танцуваха със затворени очи и издаваха птичи крясъци. Точно сега тя имаше нужда от малко безцелност. Освен това бе един от малкото арт — курсове, които Мередит не водеше. Което го превръщаше в перфектното занимание.